В петък гласуват в Брюксел предложението на ЕК за разрешаване употребата на глифозат до 2033 г.

Павлина Георгиева
Павлина Георгиева
3 Минути

Все още не е ясно каква ще е позицията на България

На 13 октомври в Брюксел ще се проведе среща на представители на страните-членки за гласуване на предложението на ЕК за разрешаване на употребата на хербицида глифозат до 2033 г. Няколко български неправителствени организации написаха отворено писмо още в края на миналата седмица до премиера и министъра на земеделието с настояване България да се обяви против това решение.
Повече от 20 години вече предупреждаваме за опасностите от глифозат, заяви пред БНР д-р Светла Николова от Агролинк. По думите й хербицидът се използва не само в генното инженерство, но навсякъде – в паркове, стадиони, детски градини, частните земеделски стопанства, дворове. Най-масовото използване в България е за изчистване на плевели, обясни тя.

В България има регистрирани 28 глифозатсъдржащи хербицида

Хората не знаят за опасностите, отбеляза д-р Николова и посочи: “Пръскат и след това не могат да си обяснят всичките болести, които идват”.

Според нея проблемът с глифозата е, че той първо се въвежда и след това учените започват да изследват ефектите от използването му.

Последствията не са само за здравето на хората, но и за околната среда, предупреди експертът.

“Установихме, че в Димитровград, питейната вода и река Марица, съдържа остатъчен продукт на глифозат, който можеше да се открие много след използването на глифозат”.

Тя направи връзка между болести като рак, паркинсон, алцхаймер с използването на глофозат. Земеделските производители са първите, които страдат от глифозата, предупреди д-р Николова и каза, че го консумираме през водата, храната и т.н.

“Къде е Европейската агенция за безопасност на храните и за химикалите? Тяхното становище не се основава на никакви научни изследвания. Много учени протестираха, но те са заглушени. Всички научни становища не са отчетени. Това е най-фрапиращо в предложението на ЕК”, посочи тя и обясни всичко с лобизъм в подкрепа на някои мултинационални компании. По думите ѝ тези компании са пет и те контролират цялата хранителна верига.

Д-р Николова се надява българското правителство да се вслуша. Ако България отиде на другата посока, ще е от страната на губещите, подчерта още тя.

СВЪРЗАНИ НОВИНИ
Павлина Георгиева завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. В Аgrozona приоритет са й биологичното земеделие и здравословните храни, розопроизводството, пчеларството, ловът и риболовът.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама