В рамките на тригодишен проект три университета се обединяват в разработване на фундаментален модел за устойчиво развитие на селата
Внедряване на клъстерния подход в развитието на селските територии би спомогнало за подобряване между структурите в селските територии, е един от изводите, около който се обединиха представители на бизнеса и учени по време на тридневни дискусии, организирани в рамките на проект „Развитие на селските територии в условията на трансформираща се към устойчивост икономика“, финансиран от ФНИ по договор КП-06-Н55/1 от 2021 г., реализиран от СА „Д. А. Ценов“ – Свищов, Икономически университет – Варна и Университет за национално и световно стопанство – София. Проектът е финансиран от Фонд „Научни изследвания” и се изпълнява в рамките на три години, информира за Агрозона проф. Марина Николова, ръководител проекта от СА „Д. А. Ценов“ – Свищов.
Субсидирането трябва да носи дългосрочни ползи
„Участниците в дискусията с домакин Свищов се обединиха в следните четири насоки“, допълни още проф. Николова. „Първо – при изграждане на устойчиво развитие на териториите трябва да се прилага както подхода „от горе надолу”, така и този „от долу нагоре”. Зелен бизнес може да се изгражда само чрез колаборация между местната власт, бизнеса, науката и местните общности. Второ – необходима е дългосрочна и последователна държавна политика за устойчиво развитие на Р България и нейните райони, ограничаване монопола в бизнеса и подкрепа за местните малки и средни предприятия от различни сектори на икономиката. Субсидирането трябва да е обвързано с дългосрочни ползи за територията, а не само в рамките на конкретния проект“, допълни още проф. Марина Николова. „Необходими са инвестиции за изграждане на административен капацитет, по-опростени условия за кандидатстване и децентрализиране на процесите по подпомагане.
Третата насока извежда нуждата от съвместна работа и добро взаимодействие за изграждане на устойчиви територии между местните органи на власт, местните общности и МИГ, бизнеса и научните институти. „Добрата колаборация на регионално ниво осигурява предимства за контрагентите и възможности самостоятелно да постигнат целите, залегнали в регионалните стратегии за устойчиво развитие, независимо от ограниченията на публичното подпомагане и административните бариери. Местните общности (МИГ) и бизнес трябва да са активната страна в търсенето на решения за изграждане и устойчиво развитие на територията“, коментира още ръководителят на проекта.
Малкият и среден бизнес трябва да е на фокус
Селото се крепи на малкия и среден бизнес, включително на все по намаляващите земеделски кооперации и от тях зависи жизнеспособността на територията. Местният бизнес да се ориентира към оптимално оползотворяване на регионалните ресурси чрез диверсификация на производства и дейности, и сдружаване за изграждане на земеделска и пазарна инфраструктура (напоителни системи, пакетажни мощности и др.). Във фокуса на публичното подпомагане трябва да се поставят местните пазарно ориентирани малки и средни бизнеси от различни стопански сектори, е още един от изводите от дискусията.
ПРСР не е достатъчна за развитие на селото
В рамките на проекта дискусии се проведоха и в София и Варна, където домакини бяха Университет за национално и световно стопанство – София и Икономически университет – Варна.
По време на срещата на бизнес и учени във Варна представителите на бизнеса в селските райони изведоха по-важни проблеми във функционирането си – влошена демографска структура, недостатъчна работна ръка, нарушена инфраструктурна осигуреност, коментира за Агрозона доц. Мария Станимирова, ръководител на катедра „Аграрна икономика“ в Икономически университет – Варна.
„Дискусията изведе предложение за внедряване на клъстерния подход в развитието на селските територии, което би спомогнало за подобряване на интеграцията между структурите в селските територии. Разви се предположението, че селските територии се нуждаят от комплексна политика, включваща промени в управлението на селските райони, като се внедрява териториален подход в управлението, а не толкова в географски план“, допълни още доц. Станимирова.
В в следствие на Общата селскостопанска политика по време на дискусията се оформи виждането, че доколкото досегашните цели се постигат, за следващия програмен период това ще е трудно да се осъществи единствено с помощта на Програмата за развитие на селските райони. Акцентира се върху недостатъчната информираност от страна на обществото за концепцията насочена към формирането на „интелигентни селища“, която може да има важна роля за развитието на селищата в териториален план.
Сдружаването е основна цел
„С подобряване на сдружаването и сътрудничеството между производителите ще се осигури по-добра стратегия за справяне с рисковете на външната среда и подобряване на търговските условия. Развитието на кооперирането на бизнеса би осигурило разширяване на дигитализацията и внедряването на интелигентни и иновативни решения, основани на местните условия, в следствие на което да се подобри представянето на стопанските субекти. Съществена подкрепа в тази посока ще се търси от местни структури като местни инициативни групи и други форми на сдружаване, чийто брой за новия период се очаква да се увеличи“, каза още доц. Станимирова. С това подобни структури ще успеят да покрият по-голяма част от селските територии, като същевременно ще могат да разчитат на подпомагане от фондове и програми, различни от Програмата за развитие на селските райони, бе един от изводите на срещата.
„Нашето предизвикателство е провокирано от идеята ни да се реализира комплексно пилотно изследване, свързано с регионалното развитие на селските територии и възможността за тяхното устойчиво териториално развитие и управление в условията на трансформиращи се икономики”, коментира ръководителят на проекта доц. Марина Николова от Стопанска академия – Свищов. Тя поясни, че основната цел на научноизследователския проект е провокирана от идеята за необходимостта от формиране на устойчиви системи за взаимодействие между органите на властта и стопанските структури, и разработване на фундаментален концептуален модел за устойчиво развитие на територията.
