Вписването на българското саламурено сирене и кисело мляко в регистъра на ЕС не би трябвало до доведе до поскъпване на тези продукти, според Димитър Зоров, председател на сдружение „Български традиционни млечни продукти“. В интервю за радио „Фокус“ той обясни: „Ако бъдат вписани, ще значи за потребителя още една допълнителна гаранция. Когато бъде вписан като защитен продукт за географско наименование за произход, той допълнително има и сертифициращ, контролиращ орган, както е с био продуктите. Т.е. той ще има пълен контрол, което за потребителя ще е ясен знак за спазване на технология, температура, състав и т.н. Смятам, че промяна в цената няма да има. Единственият допълнителен разход за всички предприятия е именно тази такса на килограм продукция, която трябва да се заплаща към контролиращото лице. Така че, смятам, че ще е незначителна. На киселото мляко 1-2 стотинки на кофичка. Не вярвам това да повлияе на цената на продукта. Напротив, ще даде допълнителна гаранция за потребителя.“
Промени в правилата
Димитър Зоров обясни защо чак сега от бранша са поискали да защитят тези традиционни български продукти: „Тези продукти си имаха защита и тя беше в Патентното ведомство на България. Тази защита отпадна преди около 1 година, защото се оказа, че при влизането на България в ЕС някои държавни 
чиновници не са си свършили работата. България, когато влиза в ЕС, е имала право в първите години всички защитени географски наименования за произход и означения да ги транслира, т.е. да предаде досиетата в ЕК, те да проверят в техния регистър има ли същия вид хранителен продукт и наименования в друга страна, а такива и до моментна няма за нашите продукти, и просто да се преместят на реципрочна европейска защита. Това е проспано и законът си продължава до преди 1 г., когато имахме национална защита. Фактически приключи защитата на всички наименования за произход и обозначения, касаещи земеделсските стоки. Те не са обект на патентните ведомства и на международните спогодби, както е нормално, а в рамките на ЕС са обект на Комисията по земеделие. Не може, както доскоро те бяха ползватели на тези географски наименования, бяха фирми, така е и в останалия свят извън ЕС, но в ЕС са решили с промяна на регламента 2010 г., ако се не лъжа, че това ще са сдружения. И де факто отнемат правата на компаниите за това нещо. И същевременно България губи и защитата на тези наименования.”
Трябва да имаш рецептура
Процедурата за защита е започната от преработвателния бранш преди повече от година, с приетата промяна на Закона на географските означения на Патентното ведомство. “Но тя е изключително тежка, сложна, защото трябва да докажеш, че този продукт е автентичен точно за тази среда, за която искаш и на друга среда той не би имал същия аромат, вкусови качества и т.н. Второ, да докажеш исторически, че ти си произвеждал този продукт много преди всички останали, ти си прървооткривателят. Трябва да имаш рецептура, производство и то да се спазва и да е проверено от Министерство на земеделието, във всички предприятия да е еднакво, т.е. типизирано, както е Пармиджано – най-известното в света италианско сирене. На всичко отгоре се случи и пандемията, органите на Министерство на земеделието не можеха в един определен период от време да правят проверки на предприятията и т.н.“, каза още Димитър Зоров.
Допълнителни приходи
Защитата от ЕС дава всякакви възможности и това е от голямата полза за страната, каза още Димитър Зоров и допълни: „Продуктите ще може да се произвеждат само на територията на Република България, т.е. „Бяло саламурено сирене“ и „Българско кисело мляко“ ще носят наименования на защитени географски означения за произход и наименования само когато са произведени в България. Това ще даде и допълнителни приходи в националната икономика.“
„В Гърция цялата държава се впрегна с финансов и всякакъв потенциал при защитата на „Фета“. След като я защитиха, държавата направи огромни инвестиционни разходи за щандове, за промоции. Това се възвръща. Надяваме се, че и българската държава няма да стои отстрани и да гледа, както последните 30 г., а ще е съпричастна. Защото това носи приходи в икономиката, заетост на населението и т.н.“, обясни още браншовикът.
