Най-голямото перо от харчове в “потребителската кошница” на българите за 2017 г. е била храната, отчитат данни от анализ на Евростат за финансовите характеристики на потреблението за домакинствата в ЕС.
По този показател страната ни е в компанията на Румъния, Латвия и Естония, където храната е също най-важният показател в разходите за потребление на домакинствата.
Общият потребителски разход на българите по различни пера е бил 82% от общо 100, от които близо една трета или 30% са отивали за храна и неалкохолни напитки.Второто по големина перо в разходите на българите са били разходите за поддръжка на жилището: за вода, ток, газ, отопление с парно или други твърди горива – около 15 на сто.
За транспорт и социални осигуровки българите са отделяли около 7 на сто от доходите си. За облекло и обувки, както и за обзавеждане и поддържане на дома си, а също и за алкохол и цигари – 4,2 на сто. За здравеопазване българите са отделяли 5,4%, за свободно време, културен отдих, както и за различни видове комуникации – по 4,4 на сто и др.
В структурата на общия доход на българите през м. г. най-висок относителен дял заема работната заплата – 54,5 на сто. Доходите от всички други социални трансфери (пенсии, обезщетения за безработни, добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) формират около 30 на сто от общия доход на домакинствата у нас през 2017 г.
От предметите за дълготрайна употреба най-масово българските домакинства са използвали телевизора – близо 99 на сто от домакинствата у нас са имали по един телевизор, а 30 на сто – по два или повече телевизора.
Половината от българските домакинства (над 52%) са имали по един автомобил, а 5 на сто – по два или повече автомобила. Мобилни телефони притежават вече 94% от българите, а стационарни телефони – 3 на сто.
