Съществува висока асиметрия между цените на сиренето към цената на суровото мляко. Коефициентът на асиметрия на месечна база за периода 2012 – 2015 г. е -0,92. Колкото по-нисък от 0 е този коефициент, толкова по-силно цената на сиренето се движи в различна посока или расте много по-бързо, отколкото цената на мляко. В периода 2012 – 2015 цените на суровото мляко намаляват с -3%, докато цените на едро на сиренето се увеличават с 13,8%. В същото време цената на млякото представлява 60% от цената на сиренето в търговията на едро.
Това се казва в анализ на Божидар Иванов, експерт в Центъра за икономически изследвания в селското стопанство – CAPA. Докладът бе представен по време на обзорен научно-приложен форум на тема „Развитие на земеделието и тенденции на стоковите пазари“, организиран от Центъра към Института по аграрна икономика и ССА и финансово подкрепен от Фонд „Научни изследвания“, с цялостната подкрепа на Фондация “Америка за България”.
Положението в българското млечно говедовъдство е тревожно най-вече заради конкуренция на европейския пазар. След отпадането на дерогационните режими, премахване на квотите, растящото световно производство и засилване на конкуренцията, непреструктурираните и немодернизирани български млечни стопанства оцеляват трудно и съществуват благодарение на един неустойчив модел базиран на субсидирането.
Задържане броя на животните се постига изключително със субсидиите, що се отнася до говедовъдството и овцевъдството. Съществуват много непродуктивни стада, които се отглеждат заради заявяването на пасища, което лишава истинските производители от по-високо подпомагане.
Най-уязвими са стопанствата между 10 – 100 крави, неинтегрирани по веригата, които имат високи разходи за производство, високи постоянни разходи, действат на нестабилния вътрешен пазар, с ограничени потребителски възможности и институционални неизвестности, в условията на променливи цени, което очертава техните негативни перспективи.
Млечната продуктивност е значително по-ниска от другите страни в ЕС. Произвежданото мляко е с по-лоши показатели за протеин и млечни мазнини в сравнение със страните от Западна Европа, което се дължи на ограничени възможности на болшинството ферми в България до достъп до по-добър генетичен материал, до средства за внедряване на нови схеми за хранене и отглеждане на животните и знание за тях.
България трябва да се съсредоточи в по-целесъобразно използване на публичния финансов ресурс по инвестиционните и други мерки в млечното животновъдство. Усилията трябва да бъдат насочени към подобряване на текущото състояние в средните стопанства, с над 50 до 200 млечни крави, които да имат достъп до финансиране на не скъпи проекти за оборудване, позволяване закупуването на използвано такова например, и за закупуване на подходящи високопродуктивни животни, всичко това при облекчен достъп до такива програмни схеми.
Засилващите се проблеми със задлъжнялостта на млечните стопанства могат да се решат с помощта на държавна подкрепа, за да се повиши тяхната ликвидност и жизнеспособност им.
Необходимо е поощряване на директните продажби, представляващ силен пазарен инструмент за адресиране на проблемите, което води до подобряване достъпа до пазара, съкращаване разходите за такъв достъп, засилва конкуренцията, увеличава избора на потребителите и стабилизира доходите на малките и средни стопанства, според експерта.
