В контекста на обсъжданите у нас еднодневни трудови договори Зорница Славова от ИПИ посочва в материала си “Земеделските работници ще се наемат с кочани за еднодневен труд”, че в редица страни вече има въведени подобни мерки. Тяхната цел е да улеснят работодателите и да изкарат част от бизнеса им на светло. В същото време се гарантира осигуряването на заетите.
От 2009 г. в Португалия се прилагат трудови договори с ограничена продължителност. Те позволяват наемането на работници за сезонна селскостопанска дейност или за предоставяне на туристическа услуга с продължителност до 15 дни. Зорница Славова посочва, че не е необходимо договорите да се сключват в писмен вид. Работодателят обаче е задължен да уведоми по електронен път съответната служба за социално осигуряване за наличието на трудово правоотношение.
В Румъния от 2011 г. се регулира трудът на т. нар. дневни работници. Заетостта на тези работници може да продължи един или няколко дни. Плащане се извършва в края на всеки работен ден, а всеки месец работодателят попълва регистър с наетите и внася данък за тях. В Литва от 2002 г. действат т. нар. бизнес сертификати – с тях може да се заплати фиксирана сума като вид подоходен данък преди започването на дейността – данъкът всъщност е цената на този бизнес сертификат.
Мерките, стимулиращи излизането на бизнеса от сивата икономика, залагат основно на по-лесно отчитане на заетите и дейността, както и на по-малки разходи за това.
