Днес се проведе вторият национален консултативен диалог по интегрираната програма по засушаване в Централна и Източна Европа под логото на Глобалното партньорство за водата и Световната метеорологична организация.
България заедно с Литва, Словения и Украйна разработва проект за влиянието на засушаването върху горите, стана ясно по време на събитието. Резултатите от научната работа до момента сочат, че българските и украинските гори са най-уязвими на засушаване, а словенските и литовските – по-малко.
Доц. Галя Бърдарска, член на Управителния съвет на Глобално партньорство по водите за Централна и Източна Европа, каза, че в Полша, Унгария и Словения е масова практика събирането на дъждовна вода в малки изкуствени езерца. Тя се използва по време на засушавания. Приложенията на езерцата обаче са много – както за напояване на селскостопанска продукция, така и за поемане на високи води при наводнения или като ресурс при гасене на пожари. Тази практика е добре приета от Европейската комисия. Още по-добра практика обаче е да се използват възможностите за подземно съхранение на вода чрез повишаване пропускливосттта на почвата. Това е и посока на работа, която Министерството на околната среда и водите насърчава, тъй като при повърхностно съхранение изпаренията намаляват количеството на ресурса.
Представяйки изследване на проф. Веселин Александров и проф. Иван Раев, доц. Бърдарска посочи, че горите в България имат най-широко разпространение в областите със средногодишна температура от 11 до 4 градуса по Целзий и при надморска височина от 500-600 метра до 1600-1800 метра, т.е. в условия на умерен и хладен планински климат. Връзката между водата и гората е съществена, тъй като 85% от повърхностния отток у нас се формира в горите.
Анета Стефанова
