Доц. Владислав Попов: Чрез кооперативи биопроизводителите могат да осъществяват единен маркетинг

Сдружаването и кооперирането в сектор Биоземеделие са много решителна и критична концепция. Това каза в интервю доц. д-р Владислав Попов, ръководител на Агроекологичния център към Аграрния университет в Пловдив, пред агенция Фокус. По думите му биопроизводителите могат да се кооперират не само в определено направление, например биорастениевъдство или производство на биоплодове, биогрозде, но могат да се кооперират на принципа на концепция, която се стреми да разработи проекта „Новото Тракийско злато”. Проектът е започнал от 2009 година с 5-6 биофермера, а сега в момента са около 40 биофермера и 2-3 биопреработватели. „Самите биоземеделски производители си работят в техните ферми, но произвеждат биопродукти и биосуровини, които са в едно определено направление, например биогрозде, после събират тези продукти и осъществяват първична преработка и единен маркетинг, това е ценното”, обясни той.
По негови думи на такъв принцип действат и маркетинговите кооперации в Холандия, в Германия и в други Западноевропейски държави. Това направление е важно, защото Западноевропейските преработватели и търговци, когато искат да работят с български биопродукти, които са качествени, искат и обем. „Проблемът при нас е, че ние не можем да им отговорим с нужния обем, тоест когато се съберат няколко групи производители в определени направления, те ще могат да увеличат самия обем на продукцията и ще могат да създадат едни стабилни контакти, включително и с българските преработватели на биопродукти”, посочи доц. Попов.
Според него, тези сдружения и кооперативи, могат да свържат биоземеделците и с екотуризма. „Има биоферми, които са разположени в екологично чисти райони – полупланински и планински, където има много добри условия за съчетаване с екотуризъм. Идват български или чужди туристи и се хранят с продуктите от това определено сдружение или кооперация. Вече има няколко такива примери не само в Новото Тракийско злато и Източните Родопи, има го и в Странджа, и в Западните Родопи, така че има достатъчно примери и практики, които могат да се използват”, обясни още доц. Владислав Попов.