Православната църква почита днес свети Йоан Кръстител. Празникът, известен като Ивановден, е един от най-тачените в България. Православната църква е отредила празничния ден на Йоан Кръстител – светецът, който кръщава Иисус Христос в река Йордан. Другото му прозвище – Предтеча – подсказва връзката между неговите проповеди и мисията на Христос. Предтечата на Христос съди разточителния и неморален живот на съвременниците си и драматично им предсказва идването на Месия, края на света и приближаването на бъдещото небесно царство. Когато при Кръстителя идва Христос, Йоан познава пратеника на Бога и го посочва на своите съвременници: “ето Агнецът Божи, който взима върху си греха на света”. За християните мисията на Йоан Кръстител до голяма степен се изчерпва с кръщението на Иисус, отреждайки на светеца празничния ден непосредствено след Богоявление.
В седмия ден на месец януари обичаят повелява кумовете или деверът да “къпят”, пръскайки публично с вода младоженците, които сключили брак преди една година. За да бъдат здрави и плодовити, водата трябва добре да облее младото семейство, а то да посрещне своите гости и да занесе на кума вино, кравай и месо, защото в народната представа св. Иван е покровител на кумството и побратимството. За здраве на този празник и ергените пръскат момите с вода, а коледарите окъпват своя водач. След къпането той ги посреща и богато угощава в дома си. Така се бележи краят на периода, през който обикалят маскираните новогодишни дружини. Свършил е и периодът на така наречените “мръсни дни” и народът обръща поглед към бъдещето, с надежда за здраве, берекет и благоденствие. Обредната трапеза за празника включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.
