Българската народна традиция свързва обредите и обичаите на Ивановден с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т.нар. „мръсни дни” е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.
Според поверията и традициите на Ивановден е последният ден, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и мъже облечени като баби. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.
Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от след сватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност.
Тълкуване на статистиката за имената сочи, че над 350 000 българи имат основание да отбележат тази година Ивановден. Иван и сродните имена са от най-популярните в България.
На трапезата на Ивановден включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.
