Кой ще купува употребяваните машини, питат специалистите
В нов доклад за положението в селскостопанската индустрия в Канада, публикуван от Agri-Food Economic Systems, се казва, че броят на големите селскостопански предприятия нараства за сметка на малките и средни ферми и с ускорени темпове, съобщава farmtario.com.
Проблемът трудно може да бъде решен само чрез пазари и конкуренция сред земеделските производители и представлява ново измерение на агрохранителната политика.
„Днес увеличаването на средния размер на фермата се дължи изцяло на растежа на вече големи и много големи предприятия и намаляването на броя на средните и малките ферми“, казва Дъглас Хедли, изследовател на организацията и съавтор на аналитичен доклад.
Много малки ферми (с продажби под 100 000 долара) напуснаха индустрията през 80-те и началото на 90-те години, според Ал Масел, ръководител на изследването в Agri-Food Economic Systems и втори автор на доклада.
Останалите имат висок дял от доходите на домакинствата от работа извън фермата. Мъсел смята, че това означава, че те не работят изключително в областта на икономиката на селското стопанство и е вероятно да напуснат, въпреки настоящите тенденции.
Подобна съдба сега очаква средни ферми с продажби от 250 000 до 1 милион долара.
Въпреки това, ако само най -големите ферми са печеливши или ако само някои подгрупи могат да инвестират в нови технологии, това ще постави под въпрос важни допускания и „привидно удобни исторически възгледи за селското стопанство в Канада“, подчертават авторите на доклада.
Но и мегахолдингите ще загубят от липсата на средни по големина ферми.
„Големите ферми във ферма трябва постоянно да инвестират в нова селскостопанска техника, като частично компенсират инвестицията чрез последваща продажба на употребявана техника на малки и средни фермери – именно те осигуряват търсенето на пазара на употребявана техника. Ако динамиката на търсенето намалее, тогава стопанствата също ще понесат допълнителна финансова тежест при обновяване на техния парк от оборудване “, обяснява Мъсел.
Авторите твърдят, че растежът на големите ферми за сметка на по -малките трябва да бъде въпрос на политика. Големите и високоефективни ферми са в основата на конкурентните вериги за доставки на хранителни продукти, докато по-малките ферми са свързани с развитието и устойчивостта на селските общности.
Досега няма политически усилия за рационализиране на структурите на фермите извън крайностите: правителството или насърчава най -ефективните стопанства, или избирателно защитава малките ферми.
Докладът заключава, че ускоряващата се тенденция се превръща в истински аграрен канибализъм и няма да завърши добре.
