Заместник-министър Палигоров посочи, че съхненето е сред най-сериозните предизвикателства пред българските гори и е необходимо политиката да бъде съобразена с променящата се среда, за да се постигне по-добър баланс в горските екосистеми
„Трябва навреме да адаптираме политиката си към вече реално случващите се климатични промени, така че горите да останат устойчиви и приспособими към новите условия“. Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните проф. д-р Иван Палигоров по време на националното експертно съвещание на тема „Съхнене на горите – проблеми и решения“, инициирано от Министерството на земеделието и храните.
Заместник-министър Палигоров посочи, че съхненето е сред най-сериозните предизвикателства пред българските гори и е необходимо политиката да бъде съобразена с променящата се среда, за да се постигне по-добър баланс в горските екосистеми. В Североизточна България са отчетени едни от най-интензивните процеси на съхнене при полезащитните горски пояси, тополовите култури и широколистните насаждения, вследствие на климатичните промени и измененията в природната среда, посочи зам.-министърът, като почерта необходимостта от задълбочен анализ с участието на научната общност и разработване на конкретни мерки за ограничаване на процесите и повишаване устойчивостта на горите в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.
Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите инж. Стоян Тошев допълни, че е необходима ясна посока на съвместните действия и единно разбиране за взаимната обвързаност на процесите.
Като основни фактори за влошаването на състоянието на горите, участниците в заседанието посочиха продължителните засушавания, високите температури и промените във водния режим. Особено внимание беше отделено на полезащитните горски пояси в Североизточна България, като стана ясно, че те защитават близо 3 млн. декара земеделски земи от ветрова ерозия, съхраняват почвената влага и имат ключова роля за устойчивото земеделско производство. Директорът на Лесозащитна станция-Варна инж. Мария Кирилова представи данни за санитарното състояние на увредени широколистни насаждения от ясен, дъб, габър и липа в тази част на страната. Пораженията върху тях надхвърлят 20%, а в отделни територии, сред които ДЛС „Воден – Ири хисар“, процесите на съхнене достигат 35–40%, като на места при някои дървесни видове са отчетени и 100% поражения.
Доц. Георги Костов от Лесотехническия университет представи резултати от изследване, сравняващо състоянието на райони с изградени полезащитни пояси и райони, в които няма такива, като подчерта значението на полезащитните пояси за подобряване на условията за земеделско производство и необходимостта от устойчив подход към тяхното възстановяване и поддържане. Чл.-кор. Георги Георгиев, директор на Института за гората при БАН представи научни резултати от проучвания, свързани с разработена методика за оценка на полезащитните пояси във връзка с установени патогени и насекоми по дървесните видове в района и тополови култури в страната, като очерта мащаба на пораженията, които те нанасят.
В съвещанието взеха участие и ръководителите на шестте държавни горски предприятия, както и представители на регионалните дирекции по горите – Русе, Шумен и Варна и лесозащитните станции в страната.
Всички участници в срещата се обединиха около необходимостта от комплексен подход, който да се основава на научни разработки, добри лесовъдски практики и устойчиво финансиране. Сред краткосрочните мерки бяха посочени мониторинга и обследване на горски територии, горски разсадници и посадъчен материал за установяване на фитосанитарното им състояние, своевременно сигнализиране на установените повреди и приоритетно извеждане на лесовъдски и лесозащитни мероприятия в тях. Обсъдена беше и необходимостта от осигуряване на финансов ресурс за възстановяване на полезащитните горски пояси и други засегнати горски територии чрез национални и европейски механизми за финансиране. Бяха предложени средносрочни действия в две направления – актуализиране на нормативната уредба в областите на залесяване на горските територии и защита срещу ерозия, както и инвентаризация на засегнатите горски територии и полезащитните горски пояси и оценка на необходимите ресурси за тяхното възстановяване.
Сред дългосрочните приоритети беше откроена необходимостта от преразглеждане на класификацията на месторастенията и използването на по-сухоустойчиви дървесни видове при възстановяването на засегнатите горски площи и полезащитните пояси. Обсъдени бяха и възможности за адаптиране на лесовъдските практики, с цел преустановяване застаряването на широколистните насаждения. Предложенията и препоръките ще послужат като основа за последващи действия и подготовка на конкретни мерки за ограничаване на процесите на съхнене и повишаване устойчивостта на българските гори в условията на изменящия се климат, като успешното справяне с процесите на съхнене на горите изисква координирани действия между държавните институции, научната общност и всички структури в горския сектор.
Сред важните мерки беше посочена и необходимостта от широка информираност на заинтересованите страни и надеждна координация между тях за успешно адаптиране на горите към климатичните промени.
