В отдалечените райони в ЕС, само 37% от домовете са имали високоскоростен интернет през 2021 г., каза евродепутатът Атидже Алиева-Вели, един от инициаторите на идеята за „смарт села“
България се нарежда на предпоследно място в ЕС по степен на навлизане на цифровите технологии. Страната ни заема едва 26-то място сред 27-те държави членки в Индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото на Европейската комисия (DESI) през 2022 г., коментира евродепутатът Атидже Алиева-Вели тези резултати.
ЕК наблюдава напредъка на държавите членки по отношение на дигиталните технологии и публикува годишни доклади за DESI от 2014 г. насам. Резултатът на България се подобрява средно с 9 на сто на година през последните пет, но предвид класирането, този темп на растеж е очевидно недостатъчен. Поради това са крайно необходими мерки, насочени към изграждането на модерна и сигурна цифрова инфраструктура и увеличаването на достъпа до онлайн услуги за граждани, предприятия, публични администрации и институции, особено в селските и отдалечените райони, посочва българският евродепутат.
Евродепутатът Атидже Алиева-Вели коментира класирането на България в DESI и предложи решения за подобряването му, по-специално когато става дума за цифровизация на селските региони, съобщиха от пресофиса й. “Все по-широко разпространената употреба на ИКТ в различни области на живота води до промени както за гражданите, така и за организациите. Въпреки това, заедно с новите възможности за социално-икономическо развитие, идват и нови рискове, свързани с появата на нов тип неравенства. Една от тези заплахи е цифровото разделение, особено между градските и селските региони.
Скорошният ни опит доказа, че цифровизацията може да преодолее физическите разстояния, за да ни предостави възможности и услуги, независимо къде живеем – стига да имаме добра цифрова свързаност. През последните няколко десетилетия, обаче, дигитализацията изостри различията между селските и градските региони, където трябваше да ги смекчи, посочва тя.
По думите й концепцията за “интелигентни градове” вече дава плодове в цяла Европа. Логичен следващ ход за нас е да разработим “интелигентно село”. Имаме задълбочена стратегия и подходящи технологии за съживяване на селските региони, обръщане на тенденцията на обезлюдяване и защита на хората от бедност.
Кризата с ковид показа ясно, че цифровата свързаност не е лукс. Ако тя е фундаментална, тогава бързата, надеждна и стабилна цифрова инфраструктура е основата. През последните десет години вече е постигнат значителен напредък в предоставянето на широколентов интернет достъп за европейските домакинства. В Европейския съюз 70 на сто от домовете през 2021 г. са имали високоскоростна интернет връзка, спрямо 16 на сто през 2013 г., според Евростат. Но в селските региони, които трудно могат да получат интернет покритие, само 37 на сто от домовете са имали високоскоростен интернет през 2021 г.
Това растящо цифрово разделение между градските и селските региони е едно от основните предизвикателства, пред които са изправени гражданите и предприятията в Европа. Като родител на проекта “интелигентни села”, аз силно вярвам, че ЕС, националните, регионалните и местните власти трябва да засилят сътрудничеството си, за да осигурят приличен достъп до интернет и цифрови услуги в ключови области като здравеопазване, образование, обществени услуги и социално приобщаване”, споделя Атидже Алиева-Вели.
Участието и ангажираността на обществеността и на всички заинтересовани страни е от решаващо значение за постигането на успешна цифрова трансформация. Ефективните публично-частни партньорства, правилните стимули и правилните технологии са основни съставки за преодоляване на цифровото разделение. Тук ключова роля играят технологичните компании и тясното сътрудничество между ЕС, национални и местни власти, и IT секторa.
