„За 55 години, откакто съществува Общата селскостопанска политика на ЕС тя е претърпяла редица реформи. Последната бе от 2013 г., когато основната характеристика бе, че ОСП „позеленя“.“ Това коментира за „Агрозона“ Владимир Уручев, евродепутат и заместник в европарламентарната Комисия по земеделие и развитие на селските райони.
Според него след 2020 г. ще има две неща, които ще отличат следващата ОСП от настоящата. Досега селскостопанските производители и техният живот се разглеждаха отделно от крайния потребител, имаше огромно пространство между двете страни, отбеляза Уручев и допълни: „Това пространство аз наричам „хранително измерение“. Доста политики ще се променят тук, включително т.нар. вериги на къси доставки, фермерските пазари, борбата срещу незаконните търговски практики, организациите на производители, т.нар. нови договорни отношения между производителите и търговците. Това се обсъжда не само на ниво бранш, но и на ниво органи, създадени от ЕС за обсъждане на тези бъдещи политики. Имам предвид Декларацията от Корк с нейните 10 точки, както и докладът на специалната група на Комисията за селскостопанските пазари.“
Европа очаква обновяване на поколенията в селското стопанство
Друго ново измерение в ОСП, според българския евродепут, ще бъде обновяването на поколенията в селското стопанство. „Ще трябва да се обърнем към младите фермери, които искат да се занимават със селско стопанство, както и към не толкова младите, които биха искали да навлязат в този отрасъл. Това е много широка сфера, защото трябва да се създадат мерки – от достъп до финансиране и земя, за да се започне такава дейност, до промотиране на тази сфера.“, каза той.
Борбата с влиянието на климатичните изменения върху селскостопанското производство ще присъства в още по-силна форма в бъдещата ОСП, според Владимир Уручев. „Ние и сега имаме т.нар. позеленяване, където част от средствата от Първи стълб и Втори стълб са насочени към мерки свързани с позеленяването. Борбата с климатичните промени навлизат в решаваща фаза и в другите сектори – икономика, енергетика и селско стопанство. Тук ще се въведат конкретни цели, най-малкото възможностите за прихващане на въглероден диоксид в селското стопанство – на първо място колкото се изхвърля толкова и да се поглъщат, за да се нулира неговото влияние върху климата. На второ място са целите за задържане на въглероден диоксид и за съхраняването му в земята. Това ще е следващата голяма стъпка, която ще бъде направена. Необходими са политики за иновации и за въвеждане на науката с много по-голямо присъствие в начина на управление на земите и т.н.“, каза той.
По-малко бюрократични пречки пред фермерите
Общо ще остане така нареченото опростяване на ОСП, т.е. намаляването на бюрократичните пречки от кандидатстването за всякакви помощи до оценката, според българския евродепутат. Тук внимание се обръща на дигитализирането на сектора, за да бъде по-лесно проследяването по цялата верига и системата да бъде по-ефективна.
До края на 2017 г. Европейската комисия ще излезе с предложение за реформа на ОСП, което ще обобщи направените предложения, като това няма да е законодателно предложение. То ще последва през 2018 г. „България трябва да бъде активна като правителство и като браншове, за да определим къде е нашето място във всяка една политика. Трябва да видим имаме ли си изработени наши механизми, за да настояваме за гъвкавост там, където ще бъде необходима. Мисля, че следващата ОСП ще бъде доста гъвкава.“, допълни Владимир Уручев.
