Със съдебен акт от тази седмица, състав на Варненския апелативен съд отмени решение на Окръжен съд-Добрич, като отказа да признае и да допусне изпълнение на Присъда на Окръжен съд Мангалия (от м.февруари 2013 г.), както и съдебно решение на Апелативен съд Констанца , Румъния от октомври същата година, с което на капитан Христо Спасов от Балчик е била наложена специална конфискация на сума в размер на 10 000 румънски леи с левова равностойност 4 395,12 лева.
Както „Агрозона“ вече на няколко пъти писа – корабът на Христо Спасов бе конфискуван от румънските власти през 2012 г. Той бе задържан на 22 мили от чуждестранния бряг, осъществявайки улов на калкан и акула. Спасов бе обвинен, че е осъществил дейността си в румънски води. Освен че конфискуваха плавателното му средство за 1 година, румънският съд го осъди да заплати и голяма глоба.
В края на месец август тази година, Добричкият окръжен съд призна присъдата и съдебното решение на румънските съдилища и допусна конфискацията, наложена на българския капитан. Втората съдебна инстанция обаче намери, че преценката на съда в Добрич е неправилна и незаконосъобразна. Апелативният съд във Варна намира, че Удостоверението за признаване на конфискация, изпратено от румънските власти е непълно. В него липсват описание на отнетото имущество, не са посочени и описани престъпленията, довели до решението за конфискация. ОС-Добрич е приел, че се касае за престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински и растителни видове.
Варненският апелативен съд напълно споделя доводите на защитата относно това, че кап. Спасов е извършвал стопански риболов в изключителната икономическа зона на Румъния в Черно море с валидно разрешение за риболов, издадено от компетентните български власти, а това не е престъпление по българския НК, съобщава maritime.bg. Основателно е позоваването и на Регламент (ЕО) № 2371/2002 г., който в чл.17 прогласява, че „риболовните кораби на Общността имат равен достъп до водите и ресурсите във всички води на Общността, освен тези, посочени в параграф 2, при спазването на мерките, приети в съответствие с глава II.“
В своите мотиви за отказа да признае и да допусне конфискацията Апелативният съд във Варна посочва, че в преводите на съдебните решения на румънските власти се съдържат констатации за извършване на риболов със съоръжения с размери под законоустановения минимум. „Подобно поведение би могло да съставлява единствено административно нарушение по Закона за рибарството и аквакултурите, но не и престъпление по НК, още по-малко такова срещу околната среда“ се казва в решението на апелативния съд.
Втората съдебна инстанция е намерила още едно основание за отказ да се признае и изпълни румънското решение и то е свързано с изтеклата абсолютна двегодишна давност, приложима за конфискацията.
Относно оплакването на защитата на капитан Спасов, че решението на румънския съд е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалното право на ЕС, то Варненският апелативен съд намира, че „български съд не може да обсъжда правилността на чуждия съдебен акт, още по-малко да го отмени. Единствената преценка, която се извършва от българските съдебни власти, е дали са налице основанията за неговото признаване и изпълнение“.
Решението на Апелативен съд – Варна, с което се отказва да се признае и да се допусне изпълнение на присъда и на съдебно решение на румънски съдилища, наложили конфискация на българския капитан Христо Спасов е окончателно.
