Цифровото селско стопанство е новият технологичен джин, който днес излиза от бутилката. Тази всеобща концепция, обхващаща точното земеделие, интегриращо нови датчици и елементи за управление предвещава нова револция в селското стопанство.
Новият модел
Цифровото земеделие е моделиране на всичко култивирано, тоест „цифров двойник”, цифрово копие на физическите активи, процеси и системи. И неговата интеграция със системата на управление на фермата в цифрова екосистема позволява на всички заинтересовани страни да изследват алтернативи и да генерират информация за едно или друго решение, пише agriecomission.com.
Този „цифров джин” вече излезе от бутилката, но преди той да сътвори своята магия, има няколко основни елемента от цифрови и селскостопански системи, които е необходимо да се разработят и интегрират. Цифровото селско стопанство трябва да автоматизира прийомите и да анализира данните. Тук има още бели петна, които трябва да се запълнят. Представяме основните главни елемента на цифровото земеделие, а също така и разшифровка на тяхната значимост за селстостопанския и цифров свят.
Интеграция на цифровите платформи
На първо място в тази екосистема е необходима интегрирана цифрова платформа. Ние започваме да разбираме, че това означава поява и доминиране на такива платформи като Amazon. Преди да се появи нещо подобно и в аграрния отрасъл, трябва да има цифрова платформа, която: да осигури достъп на главните играчи и да защити информацията на заинтересованите страни; да автоматизира разработването и анализа на масива от данни; да разработва и управлява потенциалните разходи и доходи.
Последователност на действията
Както във всеки друг процес, трябва да има приоритети, последователност на действията. Едновременно с появата на нови цифрови екосистеми има и активно развитие на нови технологии и знания. Те трябва да бъдат организирани, структурирани, за да могат идеите да бъдат приложени и в тази област. Много от тези технологии днес съществуват извън пределите на цифровата екосистема и те трябва да се моделират и интегрират в цифрова форма за подобряване на процесите на приемане на решения и създаване на ценности за заинтересованите страни.
За да стане възможно, се оценява тежестта на всяка една технология в процеса на приемане на решения в селското стопанство. Например, визуализацията трябва да се изпълнява в цифрова форма, да се анализира и интегрира с вече друга известна информация. В цифрова среда анализът на изображението трябва да бъде автоматизиран. Например, след като визуализациите бъдат обединени с по-ранна информация за предишно присъствие на плевели, това може да подскаже кога и защо те отново ще пораснат.
Почвата като производствен актив
Почвата се явява актив. В екосистемата трябва да има такъв цифров модел на почвата. Тоест тук става дума отново за цифров двойник – модел на почвата и нейните производствени възможности. Почвата е общ знаменател, от едно отглеждане към друго. Цифровият двойник описва и анализира всички аспекти на почвата, които ще влияят на култивирането. Моделирането започва с топография, слоеве на почвата, характеристиките й. В модела влиза информация за обработката на почвите и защитата на растенията. Всичко това трябва да бъде свързано по геолокация; аранжирано от най-малката промяна до най-голямата, а също така и достъпно в цифров вид за анализ.
Цифрово описание на семената или реколтата
Семената или реколтата, подлежащи на отглеждане, трябва да бъдат описани в цифрова форма. Техните характеристики трябва да се измерят в рамките на растежа. Когато растежът на семената или аналогична историческа информация се запазва за всяка реколта в цифровата екосистема, за следващото отглеждане стават достъпни множество данни и показатели. Това включва такава информация за култтурите, като първа поява, срокове на вегетативно състояние, растеж на корените, използване на хранителни вещества и влага, а също така и размер и узряване на плодовете.
Автоматизация и анализи
Ключовото използване на цифровата среда е автоматизация на анализирането. Автоматизацията управлява аналитичните процеси във всеки файл и данните в този файл. Системата анализира данните и помага на стопанина да приеме оптимални решения. Тези данни съществуват в много големи файлове, които трябва да се предават чрез достъпни системи за връзка. Файловете трябва да бъдат в достъпни форми и с възможност за редактиране, съхранение и анализ.
Това е важно парче от главоблъсканицата. Цифровата платформа трябва да премине от събирането на данни за миналото към това да описва защо това се е случило и как негативните явления могат да се намалят в бъдеще.
Постоянният стрес може да се контролира
Стресовите състояния, които въздействат на културите, са достатъчно постоянни. Например, ако по време нна последното култивиране са расли плевели, вероятно и през следващата година това ще се случи. Разположението на тези плевели е известно и може да бъде определено в пределите на няколко сантиметра. Също така геолокацията и разпространението се отнася не само до плевелите, но и до гъбите, насекомите и т.н. Ранните признаци на тези стресове се съхраняват в паметта на почвата, а цифровият спътник може да ви напомня за това.
Тези стресови фактори могат да се идентифицират и контролират, а също така да се прогнозира и появата им. След като се проучат, може да се осигурят ресурси за локализирането и отстраняването им.
Тези седем елемента са само някои от основните звена, които е необходимо да бъдат интегрирани в единно цяло. В края на краищата, цифровото селско стопанство трябва да бъде икономически обосновано, а платформата трябва да създава и осигурява ценности за всички стопани.
