Сателити може да дават сигнал на фермерите за проблеми в посевите
Само 37% от домакинствата на село имат абонамент за интернет. Това става ясно от проекта на Стратегия за цифровизация на земеделието и селските райони на България. Използването на интернет от бизнеса и домакинствата за електронна търговия, интернет банкиране, информация и обучение е далеч от потенциално възможното, се казва в документа. От присъединяването на страната ни към Европейския съюз през 2007 г. до 2018 г. само по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райониq за модернизация на земеделските стопанства у нас са вложени над 1 милиард лева. В последните два програмни периода обаче инвестирането в цифрови решения не е било приоритет. Затова няма ясна информация дали и колко от направените инвестиции включват цифровизация и технологии за прецизно земеделие. Към момента у нас съществуват компании, които се занимават със създаването на програмни продукти и приложения, насочени към сектор земеделие.
В момента глобално се подобрява достъпността на сателитни изображения с по-висока пространствена и времева разделителна способност. Такава е платформата Sentinel-2 с двата сателита (Sentinel-2A и Sentinel-2B), като тази платформа създава нови възможности за все по-точно картографиране на земеделските територии с резолюция от 10 x 10 м. Сателитната система Sentinel-2 позволява глобално заснемане в рамките на 6-8 дни, като за района на Европа този период е 4-5 дни в 13 спектрални канала, разположени от видимият до късо-вълновият инфрачервен диапазон на електромагнитния спектър.
Сателитните системи откриват болести в нивите преди хората
Отделно чрез програмата Copernicus на ЕК могат да се ползват сателитни изображения с необходимата резолюция, която дава възможност за провеждането на системен мониторинг на посевите и извършените мероприятия на полето. Чрез сателитните снимки и създадени вегетационни индекси, чувствителни към жизнеността на растенията и тяхната погълната фотосинтетична активна радиация, може да се следят парцелите на всеки 4-5 дни, както и извършените обработки от стопаните. Предимствата на сателитните системи е това, че те регистрират отразената светлина от растенията в невидимият за човешкото око спектър, а именно в близкия инфрачервен диапазон. Този диапазон е чувствителен към здравината на растенията и това дава предимство на земеделските стопани, поради това, че сигналът ще покаже някакъв проблем в рамките на парцела до 10 дни преди да бъде забелязан с просто око на полето. По този начин Европейският съюз ще може да подпомага тези земеделски стопани, които извършват необходимите обработки навреме и ще могат да бъдат подпомогнати за това. Използването на сателитните снимки и вегетационните индекси ще позволи да се види кой какво обработва. По този начин броят на нереалните земеделски стопани намалява и субсидиите остават за истинските земеделци, които изпълняват реално изискванията на ЕС.
Цифровото земеделие да влезе в учебните програми на аграрните ВУЗ-ове
България има многогодишна история в развитието на иновации в земеделието, както от университетите, така и от различни научни звена и други институции. Развитието на цифровото земеделие започва в последното десетилетие с навлизането на новите технологии като наземни сензори, сателитните снимки, GPS приемници в селскостопанските машини и т.н., осигурявани от няколко частни фирми у нас. Дистанционните методи за управление обаче започват своето развитие у нас още през 70-те година на XX век. Още тогава започва използването на сателитните снимки и снимки от самолети за оценка състоянието на посевите в Института за космически изследвания към БАН (сега Институт за Космически Изследвания и Технологии – ИКИТ-БАН). В Института в последните няколко десетилетия учените използват сателитни снимки за мониторинг на състоянието и характеристиките на земната покривка.
Различни университети в страната също се занимават с прилагането на космически технологии в земеделието. Подобен опит имат в Софийския Университет „Климент Охридски“. Опит в прецизното земеделие има и в Аграрен университет – Пловдив. Прецизно земеделие успешно се развива и в Русенския университет „Ангел Кънчев“. Университетът освен това развива дисциплина в собствена магистърска програма, където се обучават студенти за работа и интерпретация на сателитни снимки и вегетационен индекс.
Препоръки:
За в бъдеще е много важно за да се запазят и развият потенциала и компетентността на хората по тази тематика и да се разработват различни дисциплини, свързани със земеделието и обработката на земята в различните образователни звена. Специалности като агробизнес, агрономство, растителна защита и т.н. постепенно включват в своите програми в различните семестри курсове, тясно свързани с новите технологии и прецизното земеделие. Но за да се случва това е необходимо постоянно повишаване на квалификацията на преподавателите по тези дисциплини, с цел включването на все по актуални и модерни курсове, полезни за студентите. Новите технологии и цифровото земеделие трябва да се внедряват в програмата на всеки ВУЗ или училище, където има тясно специализиране в сферата на земеделието.
