Коледните и Новогодишни празници са едни от най-очакваните от всички дни от годината. За Бъдни вечер, за българските традиции, запомнени и забравени, за обичаите разказва Цветана Манова, етнолог от Регионален исторически музей Перник.
Помните традицията с полазването на Игнажден, нали? Е, окзава се, че същото важи и за деня на 24 декември. Ако добър човек влезе в дома ви, такава ще бъде и следващата година.
Подготовка
Най-младата булка в семейството трябва да омеси всички пити за вечерята, като освен хлябът за Богородица, тя трябва да приготви хляб за всяко начинание, с което семейството се занимава- за пчелите, овцете и всички останали живи същества, благодарение на които семейството се храни през годината.
А пък бабата в дома, седмици по-рано започва да подготвя дарове за всеки, като най-често това са плетени от нея търлъчки.
Трапезата
Трапезата се подрежда на земята. Разнася се слама, а отгоре се постила черга, върху която се нареждат и всички постни ястия. Освен тях обаче, върху масата е хубаво да се сложи всичко, което земята и животните са дали през годината, включително сланина. Тя не се яде, но е там като знак на благодарност и желание отново да присъства на трапезата и през идната година. Задължително присъстват сарми или постни чушки, варен боб, жито, тиквеник, паница с чесън и оцет, ошав и хляб. Питката се разчупва с краищата нагоре, като знак за успех и за да върви всичко нагоре. Важно е всеки да опита поне по малко от всичко, което е приготвено.
Важно е на този празник цялото семейство да бъде заедно 
-Традициите за благополучие, здраве, сила и плодородие. По време на вечерята се заплита едно парче конец от всеки. През следващите дни то се носи при кошерите и се оплита около тях. Вярва се, че така рояците няма да напуснат двора.
-Част от сламата от вечерта се завързва на плодните дръвчета на следващата сутрин, за плодородие през годината.
-Чесънът и орехите на масата са отговорни се приемат като отговорни за здравето и затова е толкова важно всеки да опита от тях.
-На следващия ден тръгват коледарите, които по отколешна традиция могат да бъдат само ергените.
