Според председателя на секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“ (NAT) Стоян Чуканов ЕС трябва да насочи усилията си към предотвратяването на пожарите чрез инвестиции в земеделските стопани, горските стопани и жизнените селски райони
Европа няма да се справи с нарастващата заплаха от горските пожари единствено с повече техника и реакция при бедствия, а чрез последователна политика за превенция. Това заявява председателят на секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“ (NAT) към Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) Стоян Чуканов в позиция, публикувана от БТА. Според него изменението на климата и изоставянето на селските райони увеличават риска от катастрофални пожари, а активното земеделие и устойчивото управление на горите трябва да се превърнат в основен елемент от европейската политика за тяхното предотвратяване.
Всяко лято Европа преживява отново една и съща трагедия. Загиват хора. Семейства са принудени да напуснат домовете си. Пожарникари рискуват живота си. Изпепелени са древни гори. Губи се завинаги уникално биологично разнообразие. В пламъците загиват безброй диви животни. Земеделските стопани са безпомощни, тъй като пожарите поглъщат площи, добитък и поминък, стопанисвани в продължение на поколения. Когато Европа губи земеделски стопанства в пожари, отслабва способността ѝ да произвежда храни, да поддържа селските общности и да изгражда устойчивост спрямо изменението на климата за бъдещето.
И всяко лято задаваме същия въпрос: Защо става това отново?
Отговорът е неудобен. Европа вече реагира много добре на горските пожари. Но не успява да ги предотврати.
Неотдавнашните пожари във Франция, Испания, Гърция и други части на Европа не са изолирани трагедии. Те са симптоми за това, че континентът живее в нова климатична реалност. Периодите на горещини стават все по-чести, сушите — по-продължителни, а сезоните на пожари — по-дълги от всякога. Учените ни предупреждават от години. Днес пламъците потвърждават тези предупреждения с опустошителна яснота.
Изменението на климата ускорява кризата с горските пожари. Но същото важи и за изоставянето на селските ландшафти в Европа. Нито едно от двете предизвикателства не може да бъде пренебрегнато, ако сме сериозни по отношение на превенцията. Когато площите вече не се обработват, пашата изчезва и горите не се стопанисват, природата става все по-уязвима. Натрупва се суха растителност. Пейзажите губят естествените си противопожарни просеки. Една искра може да се превърне в неконтролируем пожар.
В продължение на векове европейските земеделци, животновъди и горски стопани са осъществявали неусетно една от най-важните екологични услуги на континента: стопанисвали са земята.
Всяко стадо, което пасе на хълм, премахва запалимата растителност. Всяко обработваемо поле прекъсва растителността, която позволява разпространението на пожари. Всяка активно стопанисвана гора става по-устойчива. Това не е нова стратегия, разработена в Брюксел. Това е познание, натрупано от поколения, които са разбрали, че грижата за земята е и най-добрият начин за нейното опазване. Съвсем просто казано: това е проява на здрав разум. Въпреки това европейската политика все още изразходва много повече средства за борба с пожарите, отколкото за предотвратяването им.
Окуражаващо е, че това започва да се променя. Трябва да признаем, че Европейската комисия потвърждава, че управлението на горските пожари трябва да се развива. Нейната нова интегрирана стратегия за борба с горските пожари надхвърля рамките на реагирането при извънредни ситуации и поставя по-голям акцент върху превенцията, готовността и устойчивите ландшафти. Това е важна и необходима промяна. Сега обаче амбициите трябва да бъдат съчетани с инвестиции.
Именно поради тази причина Европейският икономически и социален комитет наскоро призова превенцията да се превърне в основа на европейската политика в областта на горските пожари. Предложихме да се създаде специален европейски фонд за предотвратяване на горските пожари, по-силна подкрепа за активното стопанисване на земята и по-голямо признаване на незаменимата роля на земеделските стопани, горските стопани и селските общности.
Превенцията не се свежда само до закупуване на повече въздухоплавателни средства. Трябва да се гарантира, че някой продължава да живее, да се занимава със земеделие и да се грижи за ландшафта на Европа. Земеделските стопани не са просто производители на храни. Те са хората, които се грижат за ландшафта на Европа. Когато селското стопанство стане икономически неустойчиво, земята бива изоставена, естествените противопожарни просеки изчезват и условията за катастрофални горски пожари се засилват.
Следователно подпомагането на земеделските стопани е не само селскостопанска политика, а е политика в областта на климата и политика в областта на биологичното разнообразие.
Това е политика за гражданска защита и за продоволствена сигурност.
Преди две години ЕИСК даде глас на земеделски стопани от цяла Европа в кратък документален филм, в който те обясняват как изменението на климата вече променя ежедневието им. Те говориха за сушата, погиването на реколтата, несигурността и нарастващата борба за производство на храни в един все по-враждебен климат. Те говориха за трагичната загуба на добитък, полета и поминък. Днес тези свидетелства звучат по-малко като предупреждения и повече като прогнози, които вече са се сбъднали.
Европейските земеделски стопани са сред първите, които се сблъскват с последиците от изменението на климата. Те трябва да бъдат и сред първите партньори при разработването на решенията.
С настъпването на всеки нов сезон от горски пожари Европа следва да устои на изкушението да измерва успеха единствено чрез броя на разположените въздухоплавателни средства или на изгасените пожари. Истинската мярка за успех е дали през следващата година ще има по-малко катастрофални пожари, с които да се борим. Това зависи не само от смелостта на пожарникарите, но и от политическата смелост.
Европа няма да разреши кризата с горските пожари просто като подобри борбата с пожарите. Кризата ще се разреши, като се подобри предотвратяването им чрез решителни действия във връзка с кризата в областта на климата и чрез инвестиране в земеделските и горските стопани и селските общности, които се грижат за ландшафта на Европа от поколения.
Източник: Европейски икономически и социален комитет – Прессъобщение
Снимка: Европейски икономически и социален комитет
