Стоян Чуканов: Продажбата на земеделска продукция под себестойност е равносилна на робство в 21 век

Мариана Климентиева
Мариана Климентиева
11 Минути

Стоян Чуканов, национален координатор в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), чийто мандат изтича през 2025г., обсъди за Агрозона актуални проблеми в земеделския сектор, като ниските изкупни цени на земеделска продукция, бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. и мястото на българските земеделци в европейски контекст. Г-н Чуканов споделя своя опит и виждания за това как да се подобри позицията на фермерите във веригата на доставки и как да се гарантира устойчиво развитие на земеделието в България и Европа. В интервюто той засегна и темата за номинациите за нов национален координатор на ЕИСК, като очертава ключовите качества и приоритети, които трябва да притежава бъдещият представител на българските интереси в Комитета.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) е официален консултативен орган на ЕС, в който влизат представители на организации на работниците, работодателите и на гражданското общество разделени в три групи. Той представя становища по свързани с ЕС въпроси пред Европейската комисия, Съвета на ЕС и Европейския парламент, като по този начин действа като мост между вземащите решения институции на ЕС и гражданите на Съюза.

Реално ЕК и ЕП получават становища по различни казуси от този комитет, които са длъжни да разгледат. Освен това членовете на комитета имат възможността да дават самоинициативни становища по дадени казуси. Това е основното предимство, защото по този начин българският земеделски бранш може да изкаже на високо ниво своите виждания, които пряко го касаят.

Г-н Чуканов, изтича мандатът Ви като национален координатор в ЕИСК. Може ли да направите ретроспекция на работата ви по време на мандата Ви?

  • Мандатът ми започна трудно, защото стартира в условията на COVID-19. За мен комитетът първата година беше екранът на компютъра. Прекарах безкрайно дълги часове пред компютъра в онлайн срещи, което не е пълноценен контакт. Беше едно трудно начало. Но впоследствие, когато започнах да ходя физически и да мога да пълноценно да общувам с колегите по всички възможни теми, нещата се нормализираха. Защото ЕИСК не е само сухото гласуване и подадените законодателни материали, които излизат от Комисията. Комитетът е цялото мини европейско общество, което трябва да обсъжда наболелите теми и да намира компромис не само като законодателни инициативи, но и като предизвикателства изобщо към него като цяло и между трите групи.

Какви бяха най-големите предизвикателства, пред които се изправихте, и как успяхте да ги преодолеете?

  • През този период имах възможност да участвам в 38 работни групи, всяка една от тях с по няколко заседания. Това са 38 становища, касаещи земеделието, околната среда, селските райони, общия пазар и много пряко касаещи и нас като земеделци на професионално ниво. На 9 от тях съм бил докладчик. Първо се пишат мотивации, за да можем да влезнем в работна група по дадена тема и в тази мотивация трябва да покажем знание по темата. За да може от групата, която е от 110 човека, да изберат трима, които да участват в това становище. За да те изберат за докладчик, трябва да е много силна мотивацията. Това е един дълъг процес, а не просто да влезнеш и да се усмихваш и всичко да се случва от само себе си.

Какви са основните отговорности на националния координатор в ЕИСК?

  • Когато бях избран като докладчик по ключови теми за земеделието, като цяло не съм пестил усилия, за да мога да намеря подходящия компромис с колегите от другите групи в полза на нас като земеделци. Такова становище е например: „Становище по Директивата за индустриалните емисии“, в което по щастливо стечение на обстоятелствата докладчик от страна на Европейския парламент беше българският депутат от ЕНП Радан Кънев. На базата на синхрона, който с неговия екип изградихме, както и изслушването в Комисията по земеделие в парламента, говедовъдството беше изключено от тази Директива, и не беше приравнено с циментовите заводи и стоманодобивната индустрия. Би било трудно да представяме сирената и млякото като страничен продукт на една такава замърсяваща индустрия. Това е нещо, което касае животновъдите и земеделците в европейски мащаб и беше високо оценено от земеделската общност, представена в Брюксел.

Друг момент, който мога да отбележа е, че бях докладчик на самоинициативни становища, които не идват по искане на Европейската комисия, а бяха инициирани от мен като пряк участник и свидетел на последиците на Коридорите на солидарността и как силозите в България оставаха пълни, а пък чуждестранното зърно отиваше към пристанищата. Такива са „Разширяването на ЕС и отражението върху Европейското земеделие“  и „Разширяването на ЕС и бъдещето на Общия пазар“, които бяха гласувани през 2024г.

В качеството си на докладчик по становището за бъдещето на ОСП след 2027г. (гласувано януари 2024) имах възможност да се срещна и да разговарям с професор Петер Стросшнайдер, главен преговарящ по Стратегическия диалог. Една година по-късно виждаме, че 75% от идеите, заложени в нашето становище, са залегнали в доклада на Стратегическия диалог. И президентът Урсула фон дер Лайен посочи , че изводите в Стратегическия диалог трябва да залегнат във всички програми на новите комисари в новия състав на комисията за бъдещия период на управление. Това за мен е един стимул как една инициатива, която касае земеделците в България, от моите колеги, с които сме обсъждали проблемите и какво решение може да намерим на тези проблеми и как това нещо намира отражение в голямата политика. Европейската комисия не може просто така да вземе решение, то е обосновано, аргументирано и е минало през дебата на Стратегическия диалог.

В момента съм докладчик по становището за Регламента за общата организация на пазарите (ООП).Предложението е следствие на персоналния ангажимент на президента на ЕК да подобри позицията на фермерите във веригата на доставки. Това се случи вследствие на абсолютно легитимните протести на земеделците от Европа. За мен да продаваш под себестойност, е равносилно на един тип робство в 21 век. Това трябва да се промени. Не може един земеделец, който не купува енергоносителите или торовете под себестойност, изведнъж да бъде принуждаван да продава своята продукция под себестойност. Това означава, че единственият марж, който може да отнеме, това е неговият труд, тоест той работи като роб. Това е недопустимо в 21 век в Европа.

Какви промени са нужни, за да не се допуска това?

  • Има нужда от много промени на много правила. В становището добавяме предложения за промени на този Регламент, например в реда за определяне на референтните цени, праговете за изключенията, назначаването на медиатора и други. Работим го и във връзка с Директивата за нелоялните търговски практики и по план март месец ще се приеме на Пленарна сесия. Миналата година през месец април бях докладчик по опростяването на ОСП. През 2023 бях докладчик за Правната рамка за въглеродните сертификати. Това са теми, които пряко засягат българското земеделие и те са публикувани официални становища с българско участие.

Какви са основните функции и отговорности на националния координатор в ЕИСК?

  • Националният координатор в ЕИСК е сам юнак на коня. Той събира мнението на колегите от всички сектори на земеделието и в много степени обира негативите от някои разногласия, които съществуват.

Как успяхте да изградите ефективен диалог между българските земеделски организации и ЕИСК?

  • Аз познавам голяма част от колегите персонално, лично и в неформални контакти много пъти е отнемало дълги часове на дискусия. Всеки има право на своя гняв. Моята гледна точка е, че ние не живеем на острови, като всеки за себе си е изолиран и за това трябва да се прави компромис. На базата на тази мрежа от преки контакти, на разгорещени дискусии се ражда ефективен диалог, които аз пренасям в Брюксел. С група колеги отидохме директно при комисаря, когато ни казаха, че „няма за какво да си говорят с нас в София“.

В момента тече процедурата по номинация за нов представител. Какъв е Вашият коментар?

  • Това е нормалният ход на нещата. Мандатът е петгодишен.

Какви качества и опит трябва да притежава кандидатът за тази позиция?

  • От моя собствен опит мога да кажа, че трябва да е фермер. Погледът и отношението са тотално различни от страна на колегите в Брюксел. Земеделците слушат и чуват земеделци. Релевантно образование (агроном, зооинженер или ветеринарен лекар) ще добави експертност, а не буфосинхронизъм. Комуникативност. Виждам колеги от други големи европейски държави, които не могат да комуникират свободно на английски и френски език. Това са неща, които те отдалечават. Винаги, когато се сформира една работна група, се гледат лингвистичните режими, защото преводачите са скъпи (ЕИСК е бюджетна организация). Ако нямаш достатъчния капацитет да можеш аргументирано да водиш дебати в строго професионални теми на съответните езици, няма да можеш да участваш в работната група. Някой път не си даваме сметка малките детайли колко важни могат да бъдат. Възрожденски дух – представяме България!

Смятате ли, че е възможно браншовите организации да се обединят около единна кандидатура?

  • Аз винаги съм бил оптимист, защото по този начин винаги излъчваме позитивен сигнал. Би трябвало да успеем да превъзмогнем някои различия и да променим стереотипите. Затова всички трябва да работим и да гледаме по-оптимистично върху голямата картина. Защото задълбавайки в един или друг детайл, не може да се постигне обединение. Дори във всеки един от подсекторите може да намерим противопоставяне, но не това трябва да е водещото. Ние трябва да се обединим и да покажем, че имаме възможност да бъдем диалогични.

 

Мариана Климентиева е магистър по „Журналистика“ в Софийски университет "Климент Охридски". Кариерата ѝ започва през 2004 г. Работила е за водещи печатни и онлайн издания, сред които в."Телеграф", в."Монитор", stolica.bg, economic.bg. Специализира в ресори като земеделие, икономика и актуални новини, като се стреми винаги да поднася задълбочена и обективна информация. В Аgrozona приоритет са й теми, свързани със съвременните тенденции в земеделието, устойчиво развитие, иновации в аграрните технологии и европейски политики за селските райони.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама