Все повече хора предвиждат сериозен бюджет за автентична храна от фермите, стана ясно по време на четвъртия агросеминар, организиран от кампанията CAP Green Zone
„Фермерските пазари в големите градове в страната поставиха началото нова посока на пазара на храни – за връщане към традициите, за връщане към селата и към натуралните практики за производство и отглеждане на храна“, каза инж. Гергана Кабаиванова, управител на Фондация Localfood.bg, по време на четвъртия агросеминар на тема „Селският туризъм като добавена стойност в земеделието“, организиран от кампанията CAP Green Zone, посветен на новата Обща селскостопанска политика с домакин Аграрен университет – Пловдив. „Ако до този момент земеделците са се разглеждали именно като субекти, правещи само земеделие, то от този момент нататък вече започнахме да говорим за добавяне на стойност към това производство и към диверсификацията му“, допълни тя. Фермерските пазари са една от всички възможности, има много повече възможности за диверсификация и за добавяне на стойност към земеделската продукция. „Този процес на балансиране на пазара има отношение и към преработката на тази земеделска продукция в условия, близки до домашните“, каза още инж. Кабаиванова.
Днес все по-често тема на дискусии е затварянето на цикъла на производство, скъсването на веригата на доставки, за да може качествата на храната да бъдат полезни, да бъдат по-близки до естествения им състав и естествената характеристика на храната. Подобен процес тече вече не само в България, но и в Европа.
Връщане към корените
„Все повече се обръщаме към това да възстановяваме и възобновяваме традиционните продукти с висока културна и кулинарна стойност, защото те имат отношение и към мястото, към традициите в селата и завръщането на младите хора в тях“, коментира инж. Гергана Кабаиванова. Според нея тази тенденция има отношение и към предлагането на продукти с ясен произход. „Ако в индустриалните хранителни продукти проследяването на произхода откъде идват суровините, породите и сортовете, от които е произведена тази храна, е по-трудно, то при фермерските пазари потребителите на тези хранителни продукти могат много по-лесно да проследят какъв е произхода, дори да познават самия производители, да знаят неговата история и практиките му на производство“, допълни още тя.
Скъсяването на доставките
Скъсяването на веригата на доставки има основно място в процеса на балансиране на пазара на храни, коментира инж. Гергана Кабаиванова от Фондация Localfood.bg. „Тук най-често се сещаме за местните фермерски пазари, но къси вериги на доставка са и онези доставки на местни продукти, които се правят до местни ресторанти, местни малки магазинчета. В тези процеси на скъсяване на веригата на доставки, цената, която се заплаща за продукта, се заплаща директно към производителя и говорим за справедлива цена на труда без присъствието на посредници и търговци, които оскъпяват продукта и добавянето на множество участници във веригата за доставки. Така производителят получава директно цената за продукцията си, той има свободата да предлага високо качество, за което получава справедливо възнаграждение“, допълни инж. Кабаиванова.
Пример за скъсяване на веригите на доставки са и директните продажби към местни ресторанти и магазини. Интересът към подобни продукти става все по-голям, но законодателството в България все още не е добре уредено. „Има сериозен правен вакуум по отношение на предлагането на продукти от произведени от малки производители в малки количества. Голяма част от ресторантите, които искат да си доставят такива продукти, не успяват, от една страна, защото няма достатъчно добра регулаторна рамка, от друга страна, защото логистичната мрежа не е добре уредена“, коментира инж. Кабаиванова. Сред проблемите са установените досега практики ресторантите да получават на вратата си доставките от плодове и зеленчуци, докато в случая с местните храни се налага те да ходят до фермите, които често пъти са на километри от тях. Самите малки фермери пък не са достатъчно подготвени, нямат наложени добри практики, които да поддържат това качество, което се желае от ресторантите. По мнението на инж. Гергана Кабаиванова много често търговските обекти се разочароват от разликите в качеството и в количеството, които се очаквали да заредят. „Това е въпрос на време. Тези етапи на пазара ще се изчистят, ще се доизградят и навлизаме в един по-усъвършенстван, по-добър начин за предлагане на тези продукти, за които се изисква време и законодателни промени“, посочи инж. Кабаиванова.
Селският и агротуризмът – част от диверсификацията на пазара
Селският и агротуризмът са част от диверсификацията на пазара и те представлява добавяне на стойност към земеделската продукция, коментираха специалисти по време на агросеминара, организиран от CAP Green Zone. „Все още срещаме изказвания, че земеделците трябва да се занимават само със земеделие, защото това е тяхната същност. Пазарът се променя, излязохме от етапа на глобализиране, вече сме в етапа на балансиране на пазара. Говорим за завръщане към традициите и към старите начини на производство на храна, но не можем да кажем, че това, което е било, може да бъде възстановено в пълна сила, защото светът се е променил през тези години, вече имаме модерни технологии не само за младите, но и за възрастните, които живеят в селата“, коментира инж. Кабаиванова. Според нея този процес на възстановяване, на балансиране на пазара, представлява адаптация към съвремието, като се вземат старите технологии като производствени практики, но използвайки новите технологии, като интернет, цифровизация, дигитални и социални мрежи. „Тук е и мястото на селският туризъм, на туризмът, който се свързва с производство на храни и със земеделието, защото те до този момент не са били свързани, тоест едва сега започваме да говорим за връзка между туризма и земеделието“, допълни още специалистът.
„Водещите държави по отношение на селския туризъм в Европа са Италия, Франция и отчитайки икономическите резултати, французите реализират повече приходи от селски туризъм, отколкото ние от съвкупния туризъм, който имаме“, коментира доц. Красимир Александров от катедра „Туризъм“ на Аграрния университет – Пловдив. Според оценките му България има много висок потенциал в тази посока, а и социалният ефект е много силен. „Забелязва се тенденция на все повече млади хора, които искат да предприемат такъв тип инициатива, т.нар. млади предприемачи, които с не особено голям стимул, с малка подкрепа, могат да направят много както сред природата, така и на базата на различни земеделски дейности“, допълни доц. Александров.
Стъпките в Европа
Тенденцията на обръщане на пазара към местното и локалното беше посрещана и от ЕС, когато през 2012 г бе приет регламент 1151 за Защитените наименования за произход и бяха приети три знака, които се използват в рамките на ЕС. Първият от тях е Защитено наименование на произход (ЗНП). Наименованията на продукти, регистрирани като ЗНП, са тези, при които продуктите имат най-силна връзка с мястото на производство. Всяка част от процеса на производство, преработка и приготвяне, трябва да се извършва в конкретния район. У нас има само един такъв продукт – Странджанският манов мед, а още два продукта са в процес на регистрация – българското бяло саламурено сирене и българското кисело мляко.
Вторият знак е Защитено географско указание (ЗГУ). С него се подчертава връзката между конкретния географски региони и наименованието на продукта, при което определено качество или репутация на продукта е тясно свързан с географския му произход. Така за повечето продукти поне един от етапите на производство, преработка или приготвяне протича в съответния регион. В България има два продукта със ЗГУ. Това са Горнооряховския суджук и българското розово масло.
Третият знак е храна с традиционно специфичен характер. При храните с това означение се поставя акцент върху техните традиционни аспекти, например, начина на производство или състава на продукта, като не са свързани с конкретен географски регион. Името на продукт, който е регистриран по този начин, го защитата от фалшифициране и злоупотреба. Българските защитени продукти с този знак са най-много – филе „Елена“, Пастърма говежда, кайзерован врат „Тракия“, роле „Трапезица“, луканка Панагюрска и Карловска луканка.
В този регламент освен тези три знака и европейските схеми за качество се допускат и регионални знаци и в България беше въведен преди шест години и знакът за Планински продукт. С него се обозначават продукти, които са произведени в места с затруднени географски характеристики, там, където продуктите се произвеждат при трудно метеорологични и земеделски условия. Такива са картофите в Смолянско, Смилянския фасул, планинския мед и др.
Кризата отвори нови възможности
Кризата с коронавируса и икономическата криза очертаха ръст в селския туризъм, дадоха възможност той да се развие. „Ако преди кризата 25% от почивките на европейците са били в търсене на селски, устойчив и зелен туризъм, то сега този процент е вече 60%“, съобщи инж. Гергана Кабаиванова. По данни на ЕК притесненията заради ковид на европейските туристи да пътуват за почивка се успокояват и се очаква до 2030 г туризмът да се нормализира и да се възстанови, но с по-голям интерес към вътрешния, селския и приключенски туризъм.
Агротуризъм дава живот на фермите
Селският туризъм е алтернатива на масовият туризъм, на почивките, които се практикуват в планината и на морето, докато агротуризмът е конкретно свързан със земеделието и с производството на храни. „В най-честият случай говорим за събития, които се случват във фермите – посрещане на гости, осъществяването на пазар. Нашите наблюдения са, че гостите, които идват във фермите, пазаруват на стойност между 500 и 1000 лв, така че когато дойде гост в една ферма, той е с нагласата да пазарува свежи, пресни продукти“, каза инж. Кабаиванова. Усещането за тази храна, която е предложена в мястото на производство, на отглеждане, е много по-истинско за градските хора, сочат наблюденията на специалистът, защото контактът на градския човек с фермата и стопаните носят различна стойност и за двете страни, и храната се възприема по друг начин.
