Ръстът на БВП пада до 2,5%, а държавният дълг ще достигне 35,5% до 2027 г.
Българската икономика навлиза в период на охлаждане и забавяне на растежа, сочат данните от най-новата макроикономическа прогноза на Европейската комисия. Въпреки силното представяне през изминалата година, съчетанието от спад в местното потребление, по-нисък ръст на заплатите и геополитическите сътресения в Близкия изток ще забавят растежа на БВП до 2,5% през 2026 г. и до 2,2% през 2027 г. Ситуацията се усложнява от нов скок на инфлацията, движен от по-високите цени на енергоносителите, както и от разширяващ се бюджетен дефицит, който се очаква да прехвърли границата от 4% от БВП.
Очаква се темпът на растеж на реалния БВП да се забави в рамките на прогнозния хоризонт, главно под влияние на отслабващото вътрешно търсене. Ръстът на частното потребление ще се укроти, отразявайки пониженото потребителско доверие и по-умерения интензитет в повишението на заплатите.
Държавното потребление ще продължи да подкрепя икономическата активност, като прогнозите за ръста на БВП са съответно 2,5% за 2026 г. и 2,2% за 2027 г. По-високите цени на енергоносителите се очертават като основен двигател за ускоряването на инфлацията през 2026 г. Под натиска на социалните разходи и възнагражденията в бюджетната сфера, дефицитът по консолидираната държавна програма ще надхвърли 4% от БВП както през 2026 г., така и през 2027 г. До края на 2027 г. се очаква съотношението на държавния дълг спрямо БВП да достигне 35,5%.
Публичните разходи подкрепят растежа на фона на отслабващо външно търсене
През 2025 г. ръстът на реалния БВП достигна 3,1%, задвижван от силното вътрешно търсене и солидното увеличение на частното и държавното потребление, както и на инвестициите. Инвестиционната активност бе стимулирана от ускореното усвояване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). През първата половина на 2025 г. обаче износът отчете спад поради ремонтни дейности на основни местни експортьори, като успя да се възстанови само частично през второто полугодие. В същото време вносът отбеляза по-силен от очаквания ръст под влияние на интензивното вътрешно търсене, което формира отрицателен принос на нетния износ.
За периода 2026–2027 г. се прогнозира темпът на растеж на реалния БВП да се укроти. Това отразява забавянето на частното потребление в контекста на по-слаб ръст на заплатите и заетостта, както и свиването на частните инвестиции. Очаква се конфликтът в Близкия изток да окаже натиск върху стопанската активност през 2026 г., тъй като негативният шок в условията на търговия свива покупателната способност на домакинствата и влошава доверието им. Конфликтът ще ограничи и съвкупното търсене чрез по-слабо свиване на безработицата (ограничен ръст на заетостта) и лека низходяща ревизия на очакваното увеличение на заплатите.
Държавното потребление ще се прецизира, но ще остане ключов стълб за вътрешното търсене. Ръстът на частните инвестиции ще намалява постепенно от високите нива, отчетени през 2025 г. Очаква се износът да се възстанови през 2026 г., тъй като големите експортьори ще оперират по-близо до пълния си капацитет (макар и все още под него), докато темпът на вноса ще се забави поради по-ниския ръст на частните и публичните инвестиции.
Тези тенденции ще се запазят и през 2027 г., когато по-нататъшното успокояване на ръста на заплатите ще окаже натиск върху частното потребление и динамиката на БВП. В сравнение с Есенната прогноза на Комисията от 2025 г., очакваният внос за 2027 г. е ревизиран в посока надолу, което отразява отлагането на доставките на мащабно военно оборудване за 2028 г. В резултат на това се предвижда БВП да отбележи ръст от 2,5% през 2026 г. и 2,2% през 2027 г.
Очаква се отслабване на натиска върху заплатите
Ръстът на доходите остана солиден през 2025 г., като компенсациите на един нает нараснаха с 10,4%. Този темп бе задвижван от по-високо от очакваното увеличение на заплатите в публичния сектор, процеса на сближаване (конвергенция) с останалите страни от ЕС и силно затегнатия пазар на труда. В рамките на прогнозния хоризонт обаче се очаква ръстът на възнагражденията да се забави, тъй като икономическото охлаждане ще отслаби натиска върху заплатите в частния сектор. Фискалните ограничения и по-скромните нормативно заложени увеличения в бюджетната сфера за 2026 г. допълнително ще ограничат възходящия тренд, като се прогнозира ръстът на заплатите да се свие до 5,7% през 2026 г. и до 4,3% през 2027 г.
Заетостта продължи да се разширява през 2025 г., подкрепена от стабилното търсене на работна ръка и положителен приток на чуждестранни работници. В резултат на това равнището на безработица падна до историческо дъно от 3,5% през 2025 г. Въпреки това в ключови сектори като преработващата промишленост, строителството, образованието и здравеопазването се запазва сериозен недостиг на кадри, което отразява демографските тенденции и свиването на населението в трудоспособна възраст.
Поради тази причина пазарът на труда ще остане силно затегнат, а безработицата ще се задържи под 4% през целия прогнозен период. Персистиращият дефицит на работна ръка ще продължи да поддържа известен натиск за повишаване на възнагражденията, макар и в много по-малка степен спрямо предходните години.
По-високите цени на енергоносителите ускоряват инфлацията през 2026 г.
Прогнозира се инфлацията (измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени — ХИПЦ) да нарасне до 4,2% през 2026 г. Този скок е задвижван основно от по-високите цени на енергията, свързани с конфликта в Близкия изток, неотдавнашното поскъпване на хранителните стоки и т.нар. „базови ефекти“, свързани с отшумяването на ефекта от намалението на болничните такси през април 2025 г. Нарасналите разходи за суровини и материали, вторичните ефекти от по-скъпата енергия и устойчивата инфлация в сектора на услугите ще задържат общата инфлация на високи нива през периода 2026–2027 г.
Като цяло, прогнозата за инфлацията през 2027 г. е ревизирана в посока надолу спрямо Есенната прогноза. Това отразява базовия ефект от очакваните по-ниски цени на енергията в сравнение с пиковите нива от 2026 г., както и отлагането на въвеждането на новата европейска схема за търговия с емисии в транспорта и сградното отопление (ETS2), която първоначално се очакваше да оскъпи допълнително енергийните ресурси.
Дефицитът ще надхвърли 4% в рамките на прогнозния хоризонт
Дефицитът в сектор „Държавно управление“ достигна 3,5% от БВП през 2025 г. Липсата на последователни компенсаторни мерки, съчетана с по-високите разходи за подобряване на социалните плащания и заплатите в публичния сектор (особено в сферата на отбраната и вътрешната сигурност), води до трайно нарастване на бюджетния дефицит още от 2022 г. насам. Допълнителен фактор за разширяването на дефицита през 2025 г. бяха и инвестиционните безвъзмездни средства, предоставени на „Български енергиен холдинг“ (БЕХ), възлизащи на около 0,3% от БВП.
След оставката на правителството в края на 2025 г., България функционира в условията на „удължителен бюджет“ за 2026 г. (към крайния срок на настоящата прогноза). В този контекст и при липсата на новоприети мерки се очаква разходите да продължат да изпреварват приходите в хазната.
След силния си ръст през 2025 г., публичните инвестиции ще останат относително стабилни през прогнозния период. Те ще бъдат подкрепени от ускореното изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) през 2026 г., засиленото усвояване на други европейски фондове, както и от някои планирани доставки на военно оборудване през 2027 г.
Натискът от разходите за заплати в бюджетната сфера ще се забави, макар че техният темп на нарастване ще остане по-висок от този в частния сектор. Въпреки това дефицитът ще се увеличи до 4,1% през 2026 г. и до 4,3% през 2027 г. Това се дължи на остатъчните автоматични механизми за индексация на социалните разходи и на поддържаните високи разходи за отбрана до 2027 г.
Прогнозира се съотношението на държавния дълг към БВП да нарасне от 29,9% през 2025 г. на 32,3% през 2026 г., достигайки 35,5% през 2027 г., което се дължи основно на първичното салдо.
