Близо 29% от българите живеят под заплахата от материални лишения или в домакинства с ниска заетост, въпреки лекото подобрение на нивата в целия Европейски съюз
България продължава да заема най-незавидната позиция в Европейския съюз по отношение на социалното неравенство и стандарта на живот. Това показват най-новите данни на европейската статистическа служба Евростат за 2025 г., публикувани в края на април 2026 г. Според официалната статистика, всеки трети българин (или точно 29,0% от населението на страната) е изложен на риск от бедност или социално изключване. Този процент ни поставя начело на черната класация в ЕС, изпреварвайки съседите ни от Гърция (27,5%) и Румъния (27,4%).
Трите стълба на риска
За да попадне един гражданин в тази статистика, неговото домакинство трябва да отговаря на поне едно от три ключови условия, дефинирани от Евростат:
- Риск от монетарна бедност (разполагаем доход под линията на бедност за съответната държава).
- Тежки материални и социални лишения (невъзможност за посрещане на основни нужди като адекватно отопление, непредвидени разходи, почивка извън дома или качествена храна).
- Много ниска интензивност на икономическа активност (възрастните членове на домакинството работят под 20% от общия си потенциал в рамките на годината).
Докато в България и Югоизточна Европа тези фактори остават силно изразени, на обратния полюс в съюза са държави като Чехия, където едва 11,5% от хората са застрашени от социално изключване, Полша (15,0%) и Словения (15,5%).
Контекстът на ЕС: Плахо възстановяване
На фона на тревожните данни за България, Европейският съюз като цяло отчита минимален напредък в борбата с бедността. През 2025 г. общо 92,7 милиона души в ЕС (20,9% от общото население) са били в риск — лек спад спрямо 2024 г., когато броят им е бил 93,3 милиона (21,0%). Въпреки че на ниво съюз близо 600 000 души са успели да излязат от рисковата зона през изминалата година, данните за България показват, че структурните проблеми у нас — ниските нива на заплащане в определени региони, високият процент на работещи бедни и предизвикателствата пред пенсионерите — остават дълбоко вкоренени и изискват по-ефективни социални и икономически политики.
Снимки: Евростат
