Производители на яйца работят на загуба преди Великден

Златко Златков
Златко Златков
7 Минути

Под натиска на силно субсидираните и със 7% ДДС яйца от Полша и ниските изкупни цени на големите търговски вериги, производителите на яйца в страната работят под себестойност вече втора седмица

 Александър Дъков е производител на яйца и представител на Браншовия съюз на производителите на яйца към Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). Той, заедно със съпругата си и още 20 души персонал, отглеждат 40 хил. кокошки носачки в птицеферма в плевенското село Горна Миторполия. Занимават се с този бизнес от 19 години, като разказват, че винаги са се стремяли да бъдат новатори и да са в крак с тенденциите в бранша.

Това им позволява още в началото на 2012 г. да приведат птицефермата си в съответствие с всички европейски изисквания за хуманно отглеждане на птици, като реализират проект по мярка 121 Модернизация на земеделските стопанства в размер на 1 070 000 лв. Клетките, в които се отглеждат носачките са уголемени, оборудвани са със завеси, пилички за нокти, прашни бани, носила. Помещенията са оборудвани с вентилация, регулатори за температурата и влажността на въздуха, които се управляват чрез компютър. Автоматично се регулира храненето и поенето на птиците, както и придвижването на яйцата до пакетажния цех.

Фермер.БГ разговаря с Александър Дъков за производството, предизвикателствата, спънките пред българските птицевъди, както и за борбата им със силната конкуренция от вноса на полски яйца в търговската мрежа. В разговора се опитахме да дадем отговор и на това защо е най-добре да купуваме български яйца.

Г-н Дъков, птицефермата Ви отговаря на всички изисквания за хуманно отглеждане на птиците? По-щастливи ли са вече Вашите носачки?
Ние се занимаваме с производство на яйца вече 19-та година и винаги сме били новатори и сме били по-напред от другите, смея да кажа, защото следим какви са тенденциите. Все пак трябва да призная, че първоначално бях скептичен по отношение на изискванията за хуманно отглеждане. В един момент обаче установих, че след направените подобрения, птиците наистина се чувстват по-добре. Показателите се подобриха – повиши се носливостта. Птиците изглеждат по-жизнени, имат възможност да мигрират в клетката, тъй като размерите ѝ го позволяват.

Какво направихте със старите клетки?
Аз имах две халета със стари клетки за 54 хил. кокошки. Част от тях продадох. Другите в момента преправяме за подрастващи птици, защото за тях няма изисквания за хуманно отглеждане.

Тоест Вие отглеждате кокошките от самото начало?
Да, ние ги отглеждаме от еднодневни пилета, до кокошки носачки на 120-тия ден и тогава ги залагаме. Другото, което сме направили, за да си облекчим производството, е фуражен цех. Произвеждаме си сами част от фуража.

Това ли е по-рентабилният вариант?
Абсолютно! За съжаление малко късно реагирахме със закупуването на земя, а сега вече всичко в региона се изкупи, но все пак през годините успях да купя 200 дка около фермата. Произведеният фураж обаче ми стига за около 20 дни, тъй като на месец за изхранване на носачките отива около 70-80 тона зърно.

Какво всъщност се случва във Вашата ферма от момента, в който кокошката снесе яйцето до тръгването на камиона към търговската мрежа?
Всичко се случва тук – от снасянето на яйцето до пакетирането му в дребни опаковки и завеждането на всяка една опаковка в специални дневници. Това включва процесите по сортиране, маркиране, пакетиране, етикетиране, дистрибуция, логистика. Такава е практиката във всички ферми. А най-важното е, че на пазара всичко по отношение на българските яйца е контролирано. Българският потребител е защитен заради силния контрол на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Контролът наистина е силен, дори бих казал – прекален. Особено за хуманното отношение. Трябва да ви кажа, че все още в ЕС има държави, които отглеждат в стари клетки. Например на гръцките производители е даден допълнителен 6-месечен срок. А това е незаконно, защото води до нелоялна конкуренция. Защо гръцкият производител може да отглеждат в старите клетки, а нас ни накараха да ги махнем?

Добре БАБХ контролира стриктно българските производители, а има ли контрол на внасяните от Полша яйца, които масово се предлагат на българския пазар и очаквате ли останалите яйца от Католическия Великден да дойдат в България?
Категорично да, те вече са тук и тук е моментът да кажем на потребителя, че яйцето е стока, която има много кратък срок на годност – 28 дни. Благодарение на това, че срокът е по-кратък, все пак имаме някакъв пазар. Защото вижте какво се случва със зеленчуците, например – онзи ден влязох в известна търговска верига и единственият български зеленчук беше зелето. Всичко друго беше внос – картофи, лук, моркови, домати, краставици. Имаше дори Родопски боб от Киргизстан…
Що се отнася до контрола на полските яйца, по принцип е малко трудно той да се осъществи. Знаете, че с влизането ни в ЕС границите паднаха, и всеки има право да влезе на общия пазар. Пробелемът по-скоро се корени в това, че няма точна информация по какъв начин и какви яйца попадат в България. За една полска фирма не е никакъв проблем, например, да внесе яйца за преработка, клас Б, които са държани охладени цял месец, при което някой недобросъвестен търговец да ги пакетира и да ги продаде.

Тоест такива яйца могат да бъдат „засечени“ само при внезапна проверка на БАБХ, напарвена случайно точно в този търговски обект?
Точно така!

Цялото интервю на Александър Дъков  може да прочетете във fermer.bg

Видеорепортаж може да видите тук.

Златко Златков администрира agrozona.bg между 2012 и 2015 година. В неговия профил ще откриете някои публикации на нашите автори в този период сред които Светлана Трифоновска, Марта Йонкова, Анета Стефанова, Диляна Хараланова, Лилия Александрова, Петър Лазов, Георги Джендов и други

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА