На дневен ред е поредният опит за блокиране достъпа на нови играчи до пазара на земеделска земя в страната. Само седмица, след като нелепото решение за удължаване на мораториума върху покупката на земя от граждани на ЕС падна в Конституционния съд, депутати от БСП внесоха поправки в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. С тях най-общо казано се въвежда изискване за уседналост като условие за закупуването на земеделски земи или гори. Както физическите, така и юридическите лица, съответно техните съдружници/акционери, трябва да са пребивавали непрекъснато в страната или да са били установени в нея поне три години преди сключването на сделката.
Забележително е, че вносителите на промените не са счели за нужно да мотивират предложението си. Въпреки че наличието на подобни практики на ограничения в други държави не би трябвало да бъде ползвано като аргумент за въвеждането на законови промени, все пак е интересно да хвърлим поглед върху нормите по въпроса в другите страни-членки на ЕС. Неизчерпателна справка (върху 19 страни членки на ЕС) показва, че толкова строги ограничения (тригодишна уседналост) върху покупката на земя има само в Унгария и Словакия. В повечето от останалите държави, в които има някакви ограничения, те не важат за граждани на ЕС (какъвто изглежда няма да е случаят у нас).
Интересен пример е Холандия, където няма абсолютно никакви ограничения върху покупко-продажбата на земеделски земи, няма данъци и такси (освен нотариални) за регистрация, а таксата по прехвърлянето може да бъде върната на купувача, ако се занимава със земеделие в определен период от време. В резултат на това страната се радва на един от най-активните пазари на земеделска земя в Европа. От това селското стопанство на Холандия не изглежда да страда особено – по стойност на произведената аграрна продукция страната се нарежда на шесто място в ЕС с дял от 6,7% от общата продукция на ЕС-28.
Но да се върнем на България. Въпреки че за момента не се наблюдава огромен интерес от страна на чужди инвеститори към селското ни стопанство, с поправката значително ще се намалят теоретичните шансове за привличане на такива. Другият сериозен проблем е, че на практика се ограничават правата на настоящите собственици на земеделски земи да се споразумяват и продават свободно собствеността си, съответно да договарят по-висока цена. Ако предложената поправка е от полза за някого, то това са единствено свръх-едрите стопанства, които са натрупали достатъчно финансова мощ, за да доукрупнят евтино парцелите си. За собствениците на земя тя означава единствено увеличаване на зависимостта им от местните феодали.
Николай Вълканов
