Теоретично има възможност да се удължи мораториумът върху закупуването на земеделска земя от чужденци, но на практика не е реалистично да стане. Това заяви министър-председателят Пламен Орешарски по време на традиционната си среща с представители на гражданския и неправителствения сектор в Министерския съвет, съобщиха от правителствената информационна служба. В продължение на два часа премиерът и тримата зам.-министри на земеделието и храните отговаряха на въпросите и проблемите, които поставяха гражданите по отношение на земеделието в България. Пламен Орешарски обясни, че в договора на страната ни за присъединяване към ЕС има отлагателна клауза за продажба на земя за седемгодишен срок, който изтича в края на тази година. Всяка промяна на този договор изисква нова ратификация от всички останали 27 държави-членки. „Не ми е известно досега да е имало точно такава практика – една страна да си ревизира договора за присъединяване по който и да е било член и това успешно да е минало през всички останали страни-членки. Не бихме могли да очакваме, че всички страни ще ратифицират евентуално наше предложение за удължаване“, каза премиерът. Той подчерта, че това е добър урок за всички нас като общество – когато се поемат ангажименти, първо да се мисли върху характера на ангажимента, а в конкретния случай – и върху срока. Освен това според мен няма да бъдем разбрани от нашите партньори по следната причина – мораториумът засяга физическите лица, но не и юридическите. Право да закупуват земя имат всички юридически лица“, отбеляза министър-председателят. Той изтъкна, че още преди подписването на договора, българското законодателство е допускало всяко местно или чуждестранно лице да регистрира фирма и да закупи земя. „Бих предприел необходимите действия, ако процедурата беше лесна. Но когато сте убеден на 99,9%, че тя е практически невъзможно да стане, не си струва да се оспорва договор, по който страната ни се е борила за ратификация. Струва ми се, че говорим повече за психологически страхове, отколкото за някаква реална заплаха или опасност за нашите селскостопански площи“, каза още премиерът Орешарски.
По време на срещата граждани поставиха въпроса за поземлените отношения и по-специално за комасацията. „Предложили сме промени в Закона за възстановяване на земеделските земи и ползването им, където даваме много големи предпоставки и възможности всеки, който би желал да извърши този процес на окрупняване на земеделските земи, да го направи“, каза зам.-министър Бюрхан Абазов. Той изтъкна още, че се въвеждат и доста административни и финансови облекчения по отношение на процеса. На въпроса защо българските земеделци получават по-малко средства в сравнение със земеделците от други страни-членски на ЕС, Абазов обясни, че има програма, по която да се изравним с другите страни-членки. Предвижда се, че към 2016г. ще се изравним със средното плащане на площ в ЕС.
„Работим за това новата Програма за развитие на селските райони да бъде готова до нова година“, каза зам.-министър Явор Гечев. Разписването на програмата за новия програмен период постоянно се съгласува с работна група от 200 специалисти и представители на различни организации с отношение към земеделието. „През месец май трябва да се приемат и първите проекти по ПРСР 2014-2020 г.“, добави |Явор Гечев. Той отбеляза, че специален акцент ще бъде поставен върху младите земеделци. „Бяхме на кота нула по отношение на следващия рамков период, успяхме да наваксаме закъсненията“, подчерта зам.-министърът. Той обърна внимание върху подкрепата за малкия и среден бизнес. „В новата ПРСР има цяла подпрограма за малките земеделски производители“, каза Гечев. Той изтъкна значението на кредитирането на малкия и среден бизнес, както и борбата срещу нерегламентирания внос. Зам.-министърът подчерта необходимостта да се промотират българските продукти и също така отбеляза въпроса с качеството на стоките и правото на потребителя да направи информиран избор на пазара. Зам.-министър Гечев акцентира върху развитието на биоземеделието и на свободното пасищно животновъдство.
