Пазарът на хранителни продукти, произведени в съответствие с халалните изисквания през 2017 г. възлиза на 1,3 трилиона долара, а през 2023 г. трябва да достигне 1,9 трилиона долара. Освен това глобалният пазар на халални продукти и мюсюлмански услуги (без ислямските финанси) ще расте и до 2023 г. се очаква да достигне 3 трилиона долара. Това се посочва в анализ на световната ислямска икономика през 2018/19 г., пише Energyprom.kz.
Халал храна се консумира най-много в Индонезия, като разходите в тази страна според последните данни възлизат на 170 млрд. долара. Турция и Пакистан също влизат в челната тройка – съответно 127 милиарда и 118 милиарда долара. В ТОП-5 са също така Египет (86 милиарда долара) и Бангладеш (76 милиарда долара).
В същото време важен проблем, който пречи на пазара да се развива по-бързо, е липсата на единни глобални стандарти за храните. Всъщност всяка мюсюлманска държава има своя сертифицираща организация. Понастоящем по света работят повече от 120 халални сертифициращи органи, включително правителствени ведомства в ключови страни като Малайзия, Индонезия, Сингапур, Тайланд и Филипините. Освен това стандартите за сертифициране варират, което води до допълнителни разходи и намалява възможността за международна търговия.
Халал храната все повече се избира не само от мюсюлмани, които стриктно спазват каноните на вярата, но и от представители на други вероизповедания, както и от нерелигиозни хора. Последните възприемат сертификата Halal като гаранция за качеството и естествеността на продукта.
