Начинът на хранене заема централно място в изповядването на различни религии. Докато при християнството се приема почти всякаква храна, с изключение на определени дни – сряда и петък, както и по време на пости, то ислямът забранява всичко, което опиянява, различни видове месо и определя начина, по който се добива месото. Затова и религията си има своята „халал“ храна, тоест годна за консумация. Евреите могат да пият алкохол, според тяхната религия той е “кашер”, но и те имат забрана за консумация на определени храни. В Тора, свещената книга на евреите, зеленчуците и плодовете са позволени, докато свинското месо, също както в исляма, е забранено. Други предписания на еврейската религия са например млякото и месото да се съхраняват в отделни съдове, те не бива да се смесват нито при приготвяне на храната, нито при ядене. След като е консумирал месо, евреинът трябва да изчака да минат най-малко три часа, за да изпие чаша кафе с мляко.
Посветените мюсюлмани ядат само по един начин – позволения или на арабски „халал“. Има постулати в Корана, които строго забраняват храни и питиета по различни причини. Забранена е употребата на свинско, мърша и на всички животни, които са хищни, разказа за „Агрозона“ Халил Ходжов, председател на комисията по халал в Главно мюфтийство . При хищниците говорим за вълк, мечка, които убиват плячката си със зъби и нокти. Изключение от това обаче са хищниците, които са в морето – всичко, което идва от там е позволено в исляма. Освен това вярващите нямат право на магарешко месо, мулешко и конско.
Голямо значение за мюсюлманите има и това с какво се хранят животните и как се добива продукта от тях. Животното например трябва да бъде заклано подобаващо, за да е халал – да се пререже гръкляна и двете артерии на гърлото на животното и това да направи вярващ мюсюлманин. Ако не се спази този обичай вярващите нямат право да консумират, споделя Ходжов. Ако месото е отровено или добито по друг начин, като животното е умъртвено чрез електричество то тогава не е халал, а харам – забранено. Дойде ли време за курбан пък трябва да се спазват още изисквания. Животното трябва да се обърне на Югоизток, към Мека. Главата да е на Изток, а краката на Запад. Завиват се очите, а краката се завързват.
20 фирми произвеждат „халал“ храни у нас
В последните няколко години много фирми поучиха сертификат за халал храни, най-вече млекопреработващи, споделя Халил Ходжев. Към момента те са 20 в България. Сертификатите издава главно мюфтийство, а оттам са изготвили и лого, което вече се появява по редица опаковки. Годишната такса за един халал сертификат е между 800 и 1500 лв. В Мюфтийството има специален орган, който следи за храната и се оглавява от петима души. „Ние не правим проверка на фирмите наред. Ако компания желае да бъде сертифицирана правим инспекция на място – виждаме как се произвеждат нещата, какво се влага в продукцията. Когато издадем сертификата се прилага и договор, с който производителят се задължава по всяко едно време да ни предостави продукти за изследване. В годините са правени проверки, но обикновено хроата, които са сертифицирани по халал нямат желание да нарушават изискванията, поради факта, че повечето от тях изнасят продукцията си навън и ако мамят, няма как да се наложат“.
Българските мюсюлмани не държат на „халала“
Родните производители на халал храни се насочват предимно към износа, а причината е, че в България консумират само дълбоко посветените мюсюлмани. За останалите етикета не представлява интерес, те просто гледат дали дадена храна съдържа свинско и по този начин се ориентират какво да закупят. „ Хората не вникват много в детайлите. Трябва обаче да споменем, че по-младите мюсюлмани са много информирани, проверяват в интернет и се интересуват повече от етикета. Съответно те са и голяма част от консумиращите „позволена“ храна у нас“, споделя Ходжов.
Халал е навсякъде
Халал обаче не е само в храната. Това е начин на живот, може да го откриете в козметиката, лекарствата, в обноските, навсякъде около нас. По света има дори Халал хотели, които предлагат цялостно “позволено” обслужване. Това е едно широко понятие – в него влизат отношенията, думите, житейски възгледи. За мюсюлманина това е начин на живот, цялото му ежедневие. Ако конкретизираме в храните обаче може да сравним с еко храните.
Израелските туристи подкрепят „кашера“ у нас
Милиони хора по света пък спазват еврейските обичаи за хранене по „кашер“, което буквално означава подходящ, удобен. Всъщност, когато определен хранителен продукт е произведен под надзор на равин и отговаря на еврейските закони за храненето, той се счита за подходящ да се яде. При контрола на кашер храните се следи за всяка от съставките използвана в процеса на изработване на продукта от една страна, както и на производствения процес от друга.
Кашер храните в България се сертифицират от Софийска синагога. Когато равинът отиде във хранителна фабрика, той взима сертификати за веществата, които слагат в храната. Когато трябва да се сертифицират кисели краставички например то трябва да се следи за нещата, които се добавят в продукта – оцет, олио – всички те трябва да са кашерни. Равина взима сертификатите, които му се дават за тези вторични продукти , праща ги в Израел, а там ги проверяват дали отговарят на кашерната храна. Това споделя пред нас Виктор Хазан, кашерен наблюдател на Софийска синагога. „Сега например изпратихме мостра от български мед за проба в Израел. Те ще го изследват и ако се окаже, че някое парченце от пчелата е останало вътре – краче, крилце, значи медът не е кашерен, защото има нещо животинско в него“, допълва Хазан.
Друго интересно изискване е храната да не е правена по време на Шабат – тоест в събота. Самата фабрика не трябва да работи в този ден, защото според еврейската религия събота е неработен ден.
За да е кашерно едно месо пък трябва да е заклано от човек, който идва от Израел – сертифициран коляч или т.нар. шахед. Той идва със специален ритуален нож. Телето трярбва да е обърнато наопаки, а коленето става само чрез разрез на гърлото, докато не изтече кръвта напълно.
Кашер в България
В България храните, които са сертифицирани по „кашер“ не са много. Най-често фирмите желаят да патентоват само един продукт, а не цялата си гама, споделя Хазан. Туристите у нас се ориентират по световните марки, тъй като знаят кои от тях могат да правят „правилни храни“ и кои не. Така например всички сокове и безалкохолни, които произвежда една известна марка за напитки са кашерни и евреите знаят, че могат да консумират. Малките десерти също са кашерни за цял свят, както и минералните води. „ Когато идват туристи от Израел у нас те обикновено знаят кои са марките, които да избират“.
Софийска синагога произвежда за своите вярващи
При месото и млечните продукти пък самата синагога е производител и на телешко, и на пилешко, както и кашкавал, сирене. „Специално за млечните продукти купуваме от добричка мандра, като равина ходи на място и следи процесите на производство. В магазините не може да откриете кашерни кашкавал и сирене“, категоричен е Виктор Хазан. И все пак щом една храна е по-специална, то тя е и по скъпа. Кашкавалът от синагогата струва 14 лв., а сиренето 10 лв. Голямата разлика обаче идва при телешкото месо, където килограмът може да закупите за 22 лв. Това е така, защото за да е кашерно трябва да дойде специално човек от Израел и да го заколи, а тези колячи са скъпоплатени. „Не можем да колим тонове, защото трябва да ги държим с месеци по хладилниците. Дори и на тази цена обаче месото е три пъти по-евтино от Израел, така че религиозните евреи не се притесняват от тази цена“.
Специален кашерен хотел посреща евреите в Банско
В София за момента има само един кашерен ресторант, но доста бизнесмени имат интерес за отварянето на още, тъй като в последните години много се увеличиха израелските туристи и голяма част от тях търсят кашерна храна. „Имаме доста запитвания към равина да отиде на място и да кашеризира ресторант, хотел и т.н“, споделя Хазан.
В Банско пък има изцяло кашеризиран хотел и той отговаря на редица изисквания. Цялата кухня трябва да се преработи, необходими са различни съдове за месо, за млечни продукти и т.н. Трябват отделни чинии, вилици, лъжици. Този хотел е по-скъп от другите. Например, там в събота не трябва да угасват лампите в коридора, а евреинът не трябва да извършва никаква дейност през Шабат. Дори и само да излезне в коридора и фотоклетката да светне лампата, това се счита за свършена работа, защото той е запалил лампата с присъствието си. Затова се изграждат специални часовници, които включват светлината в определени дни, часове и т.н. Организацията е по-сложна и затова цените са по-високи.
Преди 1944 г. пък еврейската общност у нас е можела да се похвали с доста повече услуги. Тогава в страната е имало над 50 хил. евреи, а в момента са 2500. Равините са били много, а само в столицата е имало пет синагоги, в Пловдив три, имало е още във Варна, Русе, Видин и други наши градове.
