Проучване в Унгария поставя под въпрос новите европейски изисквания за транспорт на бройлери, разкривайки рискове за благосъстоянието и икономиката
Когато говорим за хуманно отношение към животните, първото нещо, което обикновено ни идва на ум, е пространството. Повечето хора инстинктивно смятат, че ако се даде повече място на пилетата да се движат, това автоматично ще ги направи по-малко стресирани, по-здрави и по-малко податливи на наранявания. Това е проста и интуитивна идея: повече пространство означава по-добро хуманно отношение. Същото разсъждение е оформило и най-новите европейски насоки за транспортирането на бройлери. Но, както често се случва, реалността е по-сложна, отколкото изглежда. На практика по-голямото пространство не означава непременно по- добро благосъстояние, съобщи Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ).
Според унгарско проучване наличието на повече пространство при транспортиране на животните може да създаде повече проблеми а условията на транспорт могат да окажат негативно влияние както върху животните, така и върху икономическото състояние на стопанствата, информират от Асоциацията на месопреработвателите в България.
Наскоро Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) препоръча да се осигури повече пространство на бройлерите по време на транспортиране, за да се подобри тяхното благосъстояние.
Ново проучване, проведено в унгарска ферма, обаче тества тази препоръка и стигна до неочаквано заключение: с повече налично пространство проблемите с благосъстоянието всъщност се увеличават. В проучването се сравнява стандартната плътност на касите в ЕС с по-ниската плътност, предложена от ЕОБХ, като се оценяват статистически ефектите от намалената плътност на натоварване при търговски условия в Унгария.
Общо 176 198 тежки бройлери от породата Ross 308 са транспортирани на късо разстояние от 19 km при умерени пролетни температури (7–13 °C) с 33 камиона. Контролните камиони спазваха гъстотата, регламентирана от ЕС (160 cm²/kg; 5610 птици на камион), докато тестови- те камиони прилагаха намалената гъстота, препоръчана от ЕОБХ (200–210 cm²/kg; 4334 птици на камион).
Изненадващо, бройлерите, транспортирани с повече пространство, т.е. при по-ниска плътност на клетки- те, показаха по-лоши резултати, включително по-висока смъртност, повече наранявания и по-висок процент на отхвърлени трупове при доставката. Бяха наблюдавани значителни разлики между двете експериментални гру- пи. Групата с ниска плътност отбеляза по-висок процент на мъртви при пристигане птици (+69%), повече наранявания на крилата (+61%), повече синини (+98%) и по-голям процент на отхвърлени трупове (+38%).
Завишената честота на наранявания и смъртност в групата с ниска плътност може да се обясни с повишена- та подвижност на птиците в клетките.
Допълнителното пространство вероятно е насърчило по-честото махане с крила, движение и сблъсъци по време на движението на превозното средство, което е довело до механични наранявания.
Тези резултати показват, че увеличаването на наличното пространство по време на транспортирането не подобрява благосъстоянието и, напротив, може да повиши риска от наранявания, което има отрицателни икономически и екологични последици за сектора на домашните птици.
Резултатите от настоящото проучване потвърждават и статистически подкрепят заключенията на предишно унгарско проучване, което разглежда транспортирането на тежки бройлери в две ферми и достига до сходни заключения. Въз основа на това по-ранно проучване авторите предполагат, че транспортирането на птици с по-малко пространство на птица всъщност намалява натъртвани- ята, тъй като по-близкият физически контакт спомага за стабилизирането на птиците, намалява риска от падане и ограничава необходимостта от движение за поддържане на равновесие.
Резултатите от настоящото проучване показват, че препоръката на ЕОБХ за увеличаване на пространството за всяка птица по време на транспортиране не подобря- ва ключовите показатели за хуманно отношение при умерени температурни условия. Това предполага, че общото изискване за повече пространство за всяко животно при всички сценарии на транспортиране може да не доведе до всеобщо подобряване на хуманното отношение и при определени условия на околната среда дори може да има обратен ефект.
Данните от проучвания, проведени в Канада, Южна Корея, Пакистан и Белгия, подкрепят тази интерпретация , като показват, че по-високата плътност на натоварване всъщност може да бъде полезна, особено при по- студени условия.
Следователно оптималната плътност на транспортиране зависи от сезона и изисква внимателно балансиране между термичния стрес и наличното пространство, за да се запази както качеството на месото, така и хуманното отношение към животните.
Като цяло, тези констатации подчертават важността на адаптирането на регулаторните рамки към конкретните климатични и производствени условия, вместо да се прилагат еднакви изисквания за гъстота на отглеждане при всички обстоятелства.
Приемането на препоръчаната от ЕОБХ плътност е предизвикало поредица от ефекти: транспортирането на същия брой птици изисква девет допълнителни пътувания, което води до по-висока консумация на гориво, увеличени разходи за труд и експлоатация и по-голямо въздействие върху околната среда. В същото време по- високата смъртност и процент на бракувани трупове, наблюдавани при по-ниска плътност, водят до измерими икономически загуби, което допълнително подкопава устойчивостта на системата. Според оценките на проучването, намаляването на плътността на отглеждане с 23% може да доведе до намаляване на рентабилността на транспорта с повече от 12 % на килограм месо, ако не е съпътствано от истинско подобрение в хуманното отношение към животните.
От гледна точка на околната среда, намаляването на плътността също е свързано с високи разходи.
Ако всеки камион трябва да направи няколко пътувания по един и същ маршрут, консумацията на дизелово гориво и емисиите на CO2 се увеличават пропорционално. В случая с Унгария увеличаването на пътуванията доведе до 28 % ръст в потреблението на гориво и емисиите. В европейски мащаб, където всяка седмица се транспортират милиони бройлери, кумулативното въздействие би било огромно: повече гориво, повече трафик и по-високи емисии, което е в пряк конфликт с целите на Зеления пакт за намаляване на климатичното въздействие.
Хуманното отношение към животните включва много повече от просто количеството налично пространство
Урокът е ясен: хуманното отношение към животните не може да се сведе до въпрос на квадратни сантиметри. По този начин мярка, предназначена да помогне на животните, може в крайна сметка да причини повече вреда, по-високи разходи и увеличени емисии, без да доведе до осезаеми ползи. Ето защо се препоръчва тези констатации да бъдат взети под внимание от Европейската комисия и политиците, участващи в изготвянето на законодателството в областта на хуманното отношение към животните.
Източник: Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ).
