Данните за Габрово са категорични: по време на пандемията има сериозен ръст на населението по настоящ адрес в селата, като на практика почти всички села увеличават своето население. По-долу са показани данните за избрани 15 села, в т.ч. 8-те най-големи в община Габрово, за всяко от които има ясно изразен ръст на населението по настоящ адрес. Макар при най-големите села ръстът да е по-малък – например в с. Яворец и с. Поповци в рамките на 10-20 човека, в по-малките ръстът е осезаем. Различни по големите села на практика се удвояват – с. Армените от 111 на 243 жители, с. Златевци от 63 на 133 жители, с. Харачерите от 24 на 52 жители и т.н. Има и любопитни примерни като с. Петровци, което расте от 4 на 20 жители по настоящ адрес, без обаче да има нито един регистриран жител по постоянен адрес.
За същия период се наблюдава намаление на населението по настоящ адрес в град Габрово – спад от над 1 600 души за 3 месеца, което подсказва, че движението в регистрациите е било в голяма степен вътрешно за общината – регистрациите по настоящ адрес са прелели от града към близкото село по време на извънредното положение. Причини за това безспорно е в карантината и ограничителните мерки пред движението между населените места. Хора, които живеят или имат близки роднини на село и съответно пътуват често между селото и града, са намерили своя мотив да сменят настоящия си адрес.
Промяната идва от външния стимул – ограниченията пред пътуванията, към гражданите да променят своя настоящ адрес. В нормално време обаче стимулите явно не са толкова силни. Липсва и какъвто и да е било данъчен или бюджетен стимул, тоест фактът, че в с. Армените в община Габрово има удвояване на жителите по настоящ адрес през 2020 г. не носи никакви дивиденти за самото населено място. Могат да се борят за повече ресурс от голямата община, но само дотам – по дизайн на системата, повечето хора в селото, не носят повече пари за местната власт.
В тази посока бяха и исканията на кметовете на малки населени места през месец септември. Тогава темата беше всяко населено място да има своя финансова рамка и съответно предвидимост. Това, обаче следва да върви и с промяна нагоре – повече финансова самостоятелност за голямата община от държавния бюджет и по-ясни правила за финансовата рамка на малките населени места. В подобна рамка, увеличаването на живеещите в едно или друго населено място вече могат да водят автоматично до повече ресурс и съответно публични инвестиции, обобщава авторът Петър Ганев.