Нивата на пренебрегван парников газ са до 45 пъти по-високи в полета, които се наводняват периодично, показва проучване
Известно е, че отглеждането на ориз има основен принос за изменението на климата, но новите изследвания сочат, че това е далеч по-голям проблем, отколкото се смяташе досега. Техниките, предназначени да намалят вредните емисии, като същевременно намаляват използването на вода, всъщност могат да стимулират някои парникови газове, което означава, че въздействието от отглеждането на ориз може да бъде до два пъти по-лошо, отколкото предполагат предишните оценки. Учените от застъпническата група, базирана в САЩ и Фондът за защита на околната среда предполагат, че краткосрочното затоплящо въздействие на тези допълнителни газове в атмосферата може да бъде еквивалентно на 1200 въглищни централи. Имайки предвид значението на ориза като основна хранителна култура, осигуряваща повече калории на населението в световен мащаб, отколкото всяка друга храна, изследователите препоръчват начини за адаптиране на земеделските практики и варианти как да направят отглеждането му по-благоприятно за климата.
Минали оценки сочат, че 2,5 на сто от климатичното затопляне, причинено от човека, може да се дължи на отглеждането на ориз.
Основният виновник е метанът- мощен парников газ, излъчван от наводнени оризови полета, тъй като бактериите в замърсената почва го произвеждат в големи количества. Съществува обаче друг газ, изпаряващ се от оризовите полета, който може да има вреден климатичен ефект. Азотният оксид, обикновено известен като смеещ се газ, също се „произвежда“ от почвени микроби в оризовите полета. Отчасти в стремежа си да намали метановите емисии, няколко международни организации насърчиха периодично наводняване на оризови полета, но тази практика идва със собствени проблеми.
„Пълното въздействие на отглеждането на ориз върху климата е значително подценено, тъй като до този момент емисиите на азотен диоксид от периодично наводнени ферми не са били включени“- казва д-р Крийт от Фонда за защита на околната среда, който ръководи изследванията. Анализът на екипа показва, че процесът на алтернативно намокряне и изсушаване на оризовите полета – като същевременно намалява нивата на метан – произвежда до 45 пъти повече азотен оксид от постоянно наводнените полета. „Управлението на водите в оризовите ферми трябва да бъде калибрирано, за да балансира опасенията при използването на водата с въздействието върху климата както на метана, така и на емисиите на азотен оксид.“
Въпреки че сами по себе си са мощен парников газ, който улавя дори повече топлина в атмосферата, отколкото метан за дълги периоди от време, повечето страни, които произвеждат ориз, не отчитат емисиите на азотен оксид. Д-р Крийт споделя, че е от съществено значение учените да започнат да проучват тази пренебрегвана заплаха, за да могат нациите да се справят ефективно с нея. „Вече знаем, че емисиите на азотен оксид от отглеждането на ориз могат да бъдат големи и въздействащи“- споделя Ричи Ахуджа, съавтор на това проучване. Разглеждайки всяка ферма поотделно и вземайки предвид използването на метан, азотен оксид и вода, учените предполагат, че могат да се използват специфични стратегии, които могат да сведат до минимум емисиите от вредни за климата газове. „Сега също знаем как да управляваме проблема. Основните страни, които произвеждат ориз в Азия, инвестират за подобряване на селскостопанския сектор и биха могли да се възползват от предложените двойни стратегии за смекчаване, които водят до икономия на вода, по-добри добиви и по-малко замърсяване на климата “- заключи г-н Ахуджа.
