Световният ден на влажните зони се чества всяка година на 2-ри февруари като целта е повишаване на глобалната осведоменост за значението на влажните зони. С темата всяка година се акцентира на разнообразните ползи на влажните зони за човечеството и природата. Темата за 2021 година е „Влажни зони и води“, съобщиха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
Водата, водата е навсякъде… Нашата ‘синя’ планета изглежда залята от вода, но само 2,5% от нея е прясна вода, която се съхранява предимно в ледници, снежни шапки или подземни водоносни хоризонти. По-малко от 1% от прясната вода е използваема- 0,3% е в реките и езерата. Това е цялата прясна вода, която имаме, а влажните зони осигуряват по-голяма част от нея.
Светът е в нарастваща водна криза, която заплашва хората и планетата. Използваме повече вода, отколкото природата може да възстанови, унищожаваме екосистемите, от които водата и целият ни живот зависят най-много – влажните зони.
Какво всъщност правят влажните зони?
Сладководните и солени влажни зони поддържат човечеството и природата. Те подкрепят социалното и икономическо развитие чрез множество услуги. Влажните зони поддържат и осигуряват по-голямата част от прясната вода, филтрират по естествен път замърсителите като ни осигуряват чиста вода за пиене, осигуряват храна и дом на природата, пазят ни в безопасност от наводнения и още.
Аквакултурите са най-бързо развиващият се хранителен сектор, като само вътрешният риболов е осигурил 12 милиона тона риба през 2018 г. Оризищата изхранват 3,5 милиарда души годишно.
Влажните зони, най-ценната екосистема, осигуряват услуги на стойност 47 трилиона щатски долара годишно. Повече от един милиард души разчитат на влажните зони за доход.
40% от видовете в света живеят и се размножават във влажни зони. Годишно около 200 нови видове риби се откриват в сладководните влажни зони, а кораловите рифове са дом на 25% от всички видове.Влажните зони осигуряват защита от наводнения и бури като всеки декар влажна зона поглъща до 1,5 милиона галона вода от наводнения. Те също така помагат за регулирането на климата: торфищата складират два пъти повече въглерод от горите, солените блата, мангровите гори и леглата от морска трева, са също складове на огромни количества въглерод.
Неустойчивото развитие, ръстът на населението, урбанизацията и потреблението унищожават влажните зони, оказвайки непосилен натиск върху запасите от прясна вода:
- Почти всички световни сладководни източници са компрометирани като 82% от населението на света са изложени на високи нива на замърсяване във водоснабдяването им;
- 2 милиарда души нямат безопасна питейна вода като годишните икономически разходи възлизат на 260 милиарда долара;
- Вода, еквивалентна на годишния поток на река Волга, най-дългата река в Европа, се пропилява за производството на 1,3 милиарда тона храна, от фермата до трапезата всяка година.
- Несигурността за вода е в основата на конфликти в поне 45 държави през 2017 г.
- 14% повече вода за селското стопанство са необходими за производството на 70% повече храна за 10 милиарда глобално население през 2050 г.;
