Богатото природно биоразнообразие в България осигурява на страната ни лидерско място в Европа по износ на непреработени медицински ароматни растения, а в света сме шести по големина износител. Голяма част от потенциала за развитие на сектора обаче остава маргинална – едва на първия стадий от оползотворяването на билки и подправки. Така ценните, скъпо струващи билки, се изнасят извън страната, преработват се в по-добре организирани индустрии и се връщат на българския пазар до 20 пъти по-скъпи. Страната ни се прави предимно първична преработка на полезните растения, а тя не може да ни даде повече от 5 % печалба. В случай, че преработим и пакетираме билките те си вдигат стойността с 10 %, когато се екстрахират приходите растат с още 10 %, а производството на козметична продукция може да увеличи стойността дори със стотици пъти.
Без точна информация
Сертифицираните екологично чисти площи, от които се събират диворастящи плодове, билки и гъби у нас са в размер на 694 251 хектара през 2014 г., което е с 16 226 ха повече в сравнение с предходната година. Общото количество диворастящи и култивирани билки събирани у нас всяка година са 17-20 хил. тона по неофициални данни. Става дума обаче за изсушени или замразени лечебни растения. Реалните количества са около 5 пъти повече. По-точна информация е трудно да се получи, от МОСВ ни отговориха, че с осъществяването на общия европейски пазар такива документи вече не се издават и държавата не разполага с точна информация. От МЗХ уточняват също, че вече втора година са инициирали събиране на данни от всички РИОСВ, за да се получи настоящата „картина“ и възможност през следващите години да бъдат сравнени данните за търсенето и предлагането.
За лечебните растения най-ефективният медот дори и в богатите страни е да се опазват тези ресурси като се търсят възможности за подобряване състоянието на местните общности. «Когато започнат да си добавят нещо към доходите, хората разбират, че са им ценни и започват да си ги пазят. Каузата е много важна за нас. Ние сме единствената страна, която има специално законодателство, защото традиционно при нас се събират билки от дивата природа. В сравнение с Англия, коато е същата по територия, нашите растения са два пъти повече. Нашите висши растения са към 4 хил., а лечебните са около 710 вида, от които 200 се ползват най-активно.», съобщи за «Агрозона» Светлана Аладжем, ръководител на проект за устойчиво ползване на лечебните растения на фондация „Информация и природозащита”. Проектът се финансира от Българо-швейцарската програма. Това е една от причините страната ни от десетилетия да е един от най-големите износители на билки на световния пазар.
Най-събирани и търгувани диворастящи билки у нас са: шипка, коприва, глог, липа, трънка, бъзак, хвойна, глухарче, къпина. С най-висок рандеман от свежо в сухо тегло са: стрък маточина, блатно кокиче, мокреш, листа от черна боровинка, плодовете на черен бъз, семената на есенен минзухар от шушулки. Около 200 билки от 140 растителни вида са обект на експорт. Около 13 000 – 15 000 тона изнасяме годишно, разпределени по следния начин: 65% за Германия, 10% за Испания, 5% за Италия, 5% за Франция и 5% за други държави.
По изнесени количества диворастящи билки страната ни е на първо място в Европа, но ако обърнем износа във финансово изражение, заемаме 4-то място. Германия е лидер в ЕС по отношение на стойността на изнесените билки. Тя изнася билки на стойност почти 137 млн. долара., а внася билки за 317 млн. щ.д. Следваща е Полша с износ за 62 млн. щ.д. и внос за 22,3 млн. щ.д. Холандия е на трето място с износ за близо 4 млн. щ.д. и внос за 58 млн. щ.д., а България е на четвърто място с близо 30 млн. щ.д. и внос за 2,4 млн. щ.д. Най-търсени навън са подходящите за преработка – лавандула, мента, липата, маточина.
Губим от стойността
Страната ни губи стойност от износа, защото лечебните растения се изнасят на бали за Германия, Франция и Испания, и се връщат у нас под формата на козметични, хранителни продукти и медикаменти 20 пъти по-скъпи. В същото време качеството на диворастящите билки е много по-високо от това на култивираните.
Поддържането на позициите ни на световния пазар на суровини от лечебни растения зависи главно от това да има достатъчно и добре подготвени хора, които да ги събират от дивата природа. Техният труд изисква много познания, отлични умения, изключително трудолюбие, издръжливост и постоянство. В последните години обаче браншът изпитва сериозен недостиг на квалифицирани берачи. Близо 300 хил. семейства у нас се прехранват със събиране на билки.
В България има към 800 действащи, регистрирани в Регионалните инспекции по околна среда и водите, пункта и складове за съхранение и първична обработка на билки. През 2015 г. от Регионалните инспекции по околна среда и водите са извършени 1 424 проверки, съставени са 91 акта и са издадени 75 наказателни постановления, с които са наложени глоби и имуществени санкции за 12 050 лв. Тези проверки обаче нямат очаквания ефект, според Марлена Стояновска, председател на Българската асоциация на билкарите и гъбарите. Тя призовава за промяна в законодателството, както и повече действия от страна на Национална агенция по приходите за проверки по билкоизкупвателните пунктове. „Необходимо е да бъдат направени внезапни проверки, защото нерегистрираните пунктове ощетяват държавната хазна.”, според нея. В същото време изкупните цени на билките не са регламентирани и са различни в зависимост от мястото, от пазара и други фактори, като се получават големи разлики, коментира д-р Емил Елмазов, председател на Съюза на билкарите в България.
Такси и билети
От бранша поискаха да се въведе целогодишен лицензионен билет, подобен на ловния, който да замени сегашната система на предварително заявяване на набраните количества билки и гъби. „В настоящата си форма законът изисква, вземайки разрешително за бране, берачите да плащат такса „природоползване“ още преди да навлязат в гората или в общински земи. Те трябва приблизително да заявят какво количество очакват да наберат. Процедурата е тромава и затруднява берачите точно в разгара на сезона.”, казва Стояновска. По тези проблеми от бранша започнаха преговори с финансовото и земеделското министерства.
Освен това у нас няма акредитирана лаборатория, която да изследва качеството на билките според европейските стандарти. Държавата не показва ангажираност към този проблем и така липсват важни предпоставки за развитие на бизнеса. В момента фирмите работят с Лабораторията за биологично активни вещества към Института по органична химия при БАН в Пловдив, представяйки химични анализи на ценните растения, растящи в страната. Тя обаче няма европейска акредитация.
Малко преработват
По-малко от 5% от предприятията, занимаващи се с търговия на билки у нас преработват суровините. Дори и да имат капитал, който да инвестират в преработка, не го правят. Средно за България цената на тон билки е 1 400 евро за тон, а страни със силно развита преработваща индустрия, като Франция, които продават билките след преработка и пакетиране (примерно като пакетчета чай) постигат средна цена на тон от 4 950 евро, 7 700 евро за Швейцария и 20 810 долара за Япония. В дълбочинната преработка на билки има няколко етапа: производство и реализация, екстракция и получаване на екстракти, разработване на хранителни добавки и козметика, и разработване на лекарствени форми. Като цяло българските билкари са колебливи в инвестициите в разрастване на бизнеса. Има различни нови технологии на преработка на билки, но дори и да имат капитал, който могат да инвестират в тях, фирмите рядко са склонни да го правят, показва проучване по проекта за устойчиво ползване на лечебните растения.
Помощ за машини
Преработвателите на билки могат да се възползват от помощ по ПРСР, например за закупуване на машини за производство на чай. Напоследък преработката започна да се увеличава, защото хората се стараят да добавят колкото се може повече стойност, споделя наблюденията си инж. Гинчо Колев, изпълнителен директор на Био Индъстри, която предлага оборудване за преработка на билки и подправки – сушилни, нарязващи инсталации, сепаратори, мелници за брашно.
„Когато купуват машини по ПРСР, хората се възползват от възможностите да окомплектоват съоръженията, с което добавят повече стойност към производството си. Когато инвестират собствени средства купуват стандартно оборудване: само сушилня или нарязваща инсталация.“, казва той, „До преди година се купуваха машини с по-малък капацитет, в последните години се взимат машини, с които производството се доближава до крайния продукт. Освен машини за сушене вече се взимат и за пакетаж.“
Най-сериозни поръчки компанията има от Северна България – Русе, Силистра, Добрич, Златоград, Доспат, Кърджали, Крумовград. Има също изградени инсталации в САЩ, Полша, Германия, Австралия.
Повече за хитовите билки на пазара четете в септемврийския брой на списание “Агрозона”.
