Неформална среща на министрите по околна среда и климат на ЕС се проведе в Берлин. Дискусиите на срещата са съсредоточени върху две особено актуални и взаимосвързани теми – опазване на биологичното разнообразие и изменението на климата. Представител в срещата за България е заместник-министърът на околната среда и водите Атанаска Николова, съобщиха от Министерството на околната среда и водите.
Засилване на борбата с нелегалния трафик на диви животни
Акцентът на първия ден от срещата е поставен на въпросите, свързани с необходимостта от предприемане на мерки на глобално ниво за защита на биологичното разнообразие и предотвратяване възникването на бъдещи пандемии. Министрите са се обединили около нуждата от допълнителни действия за засилване борбата с нелегалния трафик на диви видове и разпространението на инвазивни чужди видове. Запазването и подобряването на биологичното разнообразие води до подобряване на качеството на живот на хората и предотвратява възникване на бъдещи пандемии, смятат още министрите.
Приноса на ЕС за Парижкото споразумение за климата
Приноса на ЕС за Парижкото споразумение за климата„Смекчаването на изменението на климата е една от най-важните битки на нашето време. ЕС е лидер на световната сцена. Ние бяхме първите, които се ангажираха да бъдем неутрални по отношение на климата до 2050 г. Усилията ни трябва да бъдат насочени към постигане на тази амбициозна цел“, изтъкна заместник-министър Николова. Акцент в изказването й беше продължаване на политиката на ЕС към присъединяване на държавите от Западните Балкани. Зам.-министър Николова подчерта, че европейската перспектива на балканските страни е изключително важна за България и страната ни няма да пести усилия в подкрепа на своите съседи при прилагане на мерките в областта на смекчаване изменението на климата и адаптацията.
ЕК иска повишение на климатичната цел до 2030 г.
Втория ден от срещата на министрите на околната среда и климата на ЕС продължава и днес с обсъждане на предложената от Европейската комисия ревизия на климатичната цел на ЕС до 2030 г., а именно – да бъде повишена от 40% на „най-малко 55%“ в сравнение с нивата от 1990 г.
Позицията на България е, че обсъждането на по-високи цели трябва да бъде съпътствано с анализ на въздействието на национално ниво, придружено с рамка, която да гарантира балансирано разпределение на ползите и тежестите на прехода и компенсиране на най-засегнатите държави членки. Изключително важно е думите „никой няма да бъде изоставен“ да се превърнат в дела, в законодателство, което да даде сигурност на всички държави и европейски граждани, че нуждите им за достоен живот и работа са гарантирани.
