Лошото качество на въздуха взема далеч повече човешки жертви, отколкото пътнотранспортните произшествия и това му отрежда първо място сред причините от екологично естество за преждевременна смъртност в ЕС. То се отразява и на качеството на живот, тъй като води до астма и дихателни проблеми. В отговор на това Комисията предлага нови мерки, чрез които да се намали замърсяването на въздуха. С пакета от мерки на политиката за чист въздух се осъвременява съществуващото законодателство и се ограничават допълнително вредните емисии от промишлеността, пътното движение, енергийните инсталации и земеделието с цел да се намали пагубното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда. Замърсяването на въздуха е причина също така за загуби от неотработени дни и за високи разходи в сферата на здравеопазването, като сред най-силно засегнатите са уязвимите групи на децата, астматиците и възрастните хора. То вреди и на екосистемите вследствие на замърсяването, причинено от прекомерни количества азот (еутрофикация) и киселинни дъждове. Преките разходи за обществото, свързвани със замърсяването на въздуха, включително нанесените на насаждения и сгради щети, възлизат на близо 23 млрд. евро годишно. Ползите за здравето на хората от изпълнението на пакета от мерки се изчисляват на близо 40 млрд. евро годишно. Тази сума 12 пъти надвишава разходите за намаляване на замърсяването, които се очаква да достигнат 3,4 млрд. евро годишно през 2030 г.
Европейският комисар по околната среда Янез Поточник заяви: „Въздухът, който дишаме днес, е много по-чист, отколкото през последните десетилетия. Замърсяването на въздуха обаче продължава да е „невидим убиец“ и пречи на много хора да водят напълно активен живот. Предлаганите от нас мерки ще намалят наполовина броя на случаите на преждевременна смърт вследствие на замърсяването на въздуха, ще повишат защитата на уязвимите групи, които най-много се нуждаят от това, и в крайна сметка ще подобрят качеството на живот на всички хора. Това е добра новина и за природата и крехките екосистеми; мерките ще дадат тласък на сектора на чистите технологии, който е от важно значение за растежа в Европа“.
Комисарят по въпросите на здравеопазването Тонио Борг добави: „От цялото си сърце приветствам приемането на пакета от мерки за чист въздух, чрез който Европа поема в правилната посока с цел осигуряване на чист въздух за всички в дългосрочен план. Благодарение на новата политика за въздуха гражданите на Европа ще живеят по-здравословно и по-дълго: по-малко деца ще развиват астма или други болести на дихателната система, по-малко хора ще страдат от рак, хронични болести на дихателната система или сърдечно-съдови болести и в крайна сметка по-малко хора ще умират вследствие на вредите, които замърсяването на въздуха нанася върху човешкото здраве.
Приетият пакет включва няколко компонента, а именно нова Програма за чист въздух за Европа с мерки, които гарантират, че съществуващите цели ще бъдат постигнати в краткосрочен план, а новите цели във връзка с качеството на въздуха — в периода до 2030 г. В пакета са заложени също така мерки за подпомагане с цел ограничаване на замърсяването на въздуха, които акцентират върху подобряването на качеството на въздуха в градовете, стимулирането на научноизследователската дейност и нововъведенията и поощряването на международното сътрудничество; преработената Директива относно националните тавани за емисии с по-строги национални тавани за емисиите на шестте основни замърсителя, ипредложение за нова директива за намаляване на замърсяването от средноголемите горивни инсталации, каквито са кварталните енергийни инсталации или тези в големи сгради, както и малките промишлени инсталации.
В сравнение с обичайната практика, до 2030 г. с пакета от мерки на политиката за чист въздух се предвиж да се избегнат 58 000 случая на преждевременна смърт; от замърсяване с азот да се спасят 123 000 km2 екосистеми (повече от половината от площта на Румъния); от замърсяване с азот да се спасят 56 000 km2 защитени зони от мрежата Натура 2000 (повече от цялата площ на Хърватия); от подкиселеняване да се спасят 19 000 km2 горски екосистеми. Само от ползите в сферата на здравеопазването на обществото ще бъдат спестени 40 — 140 млрд. евро от външни разходи и близо 3 млрд. евро от преки разходи предвид по-високата производителност на работната сила, по-ниските разходи за здравеопазване, по-големите земеделски добиви и по-малкия размер на щетите за сградите. Предложението ще добави и равностойността на около 110 000 допълнителни работни места под формата на повишена производителност и конкурентоспособност, тъй като ще се губят по-малко работни дни. Очаква се икономическият растеж да бъде повлиян положително в нетно изражение.
Предложението се обуславя от заключенията, направени въз основа на цялостен преглед на съществуващата политика на ЕС за въздуха. То е резултат от широкомащабни консултации, в хода на които бе засвидетелствана широка подкрепа за действия на равнището на ЕС в тази област. Много държави-членки на ЕС, все още изостават по отношение на приетите от ЕС стандарти за качество на въздуха, а насоките за борба със замърсяването на въздуха на Световната здравна организация (СЗО) в системата на ООН в общия случай не се спазват.
