Основното очакване от земеделския бранш е новата ОСП да бъде комуникирана, да се изготви сериозна позиция, в която сериозен дял да имат и браншовите организации, защото през другите програмни периоди се договаряше набързо и не съвсем прозрачно. Това каза за „Агрозона“ Мариела Йорданова, заместник-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. „Приоритетите и разписването на програмата ги научавахме впоследствие. Другото нещо, което е изключително важно е да се направи сериозен анализ на предишните два програмни периода, за да се разграничат лошите практики и неправилно инвестираните пари. Също така трябва да се прекратят инвестициите и плащанията там, където те не са дали желания резултат. Оттук нататък трябва да се прогнозира следващата програма, за да не се мултиплицират грешките, неяснотите и лошите практики от предишните две, т.е. да не се наливат пари като вода във пясък, а да се насочат в създаването на устойчив бизнес и устойчиви работни места“, категорична бе Йорданова, която бе един от най-активните участници в Националния земеделски форум – ОСП след 2020 г., който се проведе в Стара Загора през този месец.
Наляха се пари в сектори, за които няма пазар
Според нея лошите практики, които видяхме в предишния и настоящия програмен период са много. „Още от САПАРД имаше много производители, които по време на мониторинга подписаха проекти и не извършиха нищо. Идеята е да се инвестира там, където ще остане нещо трайно и ще се създава продукт“. Друг основен проблем е неправилното разписване на критериите за оценка. С голяма част от програмите и наредбите се изкривяваше ранкинга по проектите и не се печелеха такива, които бяха действително работещи, според Мариела Йорданова. „Проблем имаше и с приоритизирането на секторите, което трябваше да стъпи на сериозен анализ. Станахме свидетели на това, че се наляха пари в сектори, за които няма пазар и държавата няма участие в намирането му. От друга страна се създадоха продукти без последваща преработка, т.е. продължихме да произвеждаме само суровина. Би следвало да се подкрепят затворените производства от производител, преработвател, фермерски продукти на пазара, т. нар. къси вериги. Би следвало да има и някакъв междинен отчет и анализ за това какво е инвестирано, какво е разходвано, кои са пречките за да избягаме от тях“. Една от пречките на този програмен период, според Йорданова, е, че много се бави цялата процедура от кандидатстване до класиране, договориране, осъществяване. Понякога се случва така, че кандидатствайки за едно производство, докато дойде ред за сключване на договори и осъществяване на инвестицията този актив вече не се произвежда и не може да бъде доставен.
Мерките трябва да започват и завършват еднакво
„Със сигурност трябва да се опрости ОСП, което е и каузата на еврокомисар Хоган. Трябва да се опростят 1 и 2 стълб. Надяваме се, че ще има и електронно подаване на заявления по всички схеми и мерки. Основното, което трябва да се спазва са устойчивите правила – т.е. като се отвори една мярка тя да започне и да свърши при едни и същи правила, същото се отнася и за цели кампании. Примерите, в които се променят наредби, ранкинги и изисквания са много. Това създава напрежение и непредвидимост. Агроекология мярка 214 започна при едни правила, след това те се промениха. Сега върви промяна на заповед по мярка 10 и 11. Това са все неща, които пречат на работата на фермера“.
“Българското земеделие – накъде след 2020 г.” е основната тема на следващия брой на списание “Агрозона”. В нея може да прочетете мненията на много от браншовите организации, взели участие в Националния форум за бъдещето на ОСП.
