Отбелязването на Новата година е най-древният от всички съществуващи празници. По време на разкопките на египетските пирамиди археолозите намерили съд, на който било написано “Начало на Новата година”. В Древен Египет настъпването на Новата година било по време на разлива на река Нил, към края на септември. Това събитие било много важно, защото единствено благодарение на него в пустинната земя се раждала реколта. Египтяните поставяли статуите на бог Амон, жена му и сина му в лодка, която един месец се носела по реката.
Още преди новата ера римляните започнали да си разменят подаръци и да се веселят през цялата нощ, желаейки един на друг щастие, късмет и благополучие. Обикновено това ставало в началото на март, докато Юлий Цезар не въвел новия календар – Юлианския, според който Новата година започва на 1 януари, както е и днес.
Първият месец от годината бил наречен на името на римския бог Янус – двуликия. Единият му образ гледал назад, а другия напред – в бъдещето. Съществува легенда, според която Цезар е освободил един от своите роби за това, че последният му пожелал през следващата година да живее по-дълго, отколкото през изминалата.
Във Вавилон Новата година започвала през пролетта. По време на празника хората се веселили и можели да правят каквото си поискат. Когато след няколко дни царят се завръщал със своята свита, народът отново се захващал за работа.
Келтите посрещали Новата година в края на ноември. С празника се отбелязвал краят на лятото и вярвали, че в навечерието на новата година духовете на мъртвите се явяват.
В Средновековна Англия годината започвала през месец март. Решението на парламента през 1752 г. началото на годината да се пренесе на 1 януари срещнало протеста на женската част от населението. Дамите не били съгласни, защото по този начин щели да прибавят още дни във възрастта си.
В ранната си епоха Католическата църква заклеймявала празнуването на Нова година като езически ритуал. В противовес на езическите празници и с разпространяването на християнството обаче църквата започнала да създава религиозни ритуали, включително тържественото отбелязване на настъпващата нова година.
Едва през XVI век във Венеция, а след нея и в другите европейските държави започнало да се празнува Нова година на 1 януари. Постепенно всички държави, използващи Грегорианския календар, приемат тази дата за начало на всяка нова година.
През годините новогодишният празник се е превърнал в един от главните поводи народите да се повеселят, да си пожелаят здраве, щастие и плодородие. Всичко това символизира надеждите на хората, че започващата нова година ще бъде по-добра и по-благодатна.
