Николай Мирликийски е роден през 3-и век в Патара, днешна Мала Азия. Семейството му било знатно и богато. Чичо му, епископ на град Патара в Ликия, приел племенника си в храма, за да му служи. В жестокото за християните време при императорите Диоклециан и Галерий, след праведен монашески живот, Николай бил избран за архиепископ на град Мир, Ликийска област.

Култът към Св. Николай – като покровител на моряците и рибарите, прониква рано в българските земи. В народните вярвания светецът плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии, и да спасява изпадналите в беда сиромаси, предаде в. Черно море.

На Никулден свършва и сезонът на есенния риболов, който се отбелязва с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба. На този ден ставало разделянето между рибарите на спечеленото през сезона. Като празнували и правели едновременно с това равносметка, те не забравяли да свият венец от бръшлян и да го пуснат в морето – за онези, които не са се върнали на брега.

Поверието гласи, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св. Николай Чудотворец. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св. Николай.

Според народните вярвания светецът причинява бурите и ураганите в морето, и затова на Никулден всички гемии спират да се движат.

Подрежда се празнична трапеза, на която задължително се поднася специално ястие – рибник, приготвено от прясна риба, най-често шаран, като курбан за преживяно нещастие, избегната беда или просто за здраве и благополучие на къщата.

Имен ден празнуват над 194 000 българи, които носят името Никола, Николай, Николина, Николета, Нина.