Сухата година направи гроздето по-качествено, казва Лука Риготи, президент на работната група за вино към Европейската асоциация на фермерите COPA-COGECA
Както продоволствената сигурност, така и устойчивостта на околната среда за предприятията за селскостопански и хранителни продукти зависят от по-ниските разходи – особено енергия – за фермерите, според Лука Риготи, президент на работната група за вино към Европейската асоциация на фермерите COPA-COGECA пред EUROACTIV.
Войната в Украйна, енергийната криза и растящите разходи засягат производствените сектори в цяла Европа и винарският сектор не прави изключение.
„Извънредните ситуации, през които преминаваме, увеличиха разходите за обработка на винарските изби и разходите за материали – стъкло, хартия, опаковки, етикети, коркови тапи – които също изпитаха период на трудности при снабдяването“, обясни Риготи, който е и президент на Mezzacorona Group, кооперативна винарна, базирана в Piana Rotaliana, в автономната провинция Тренто.
Според годишния доклад на Valoritalia за 2022 г. стойността на бутилираното вино и сертификатите нарастват въпреки всичко. Продажбите са нараснали: +11% в сравнение с 2020 г. и + 12% в сравнение с 2019 г. През 2021 г. сертифицираното бутилирано вино е достигнало границата от 10 милиарда евро, според доклада.
„Годината, която току-що затворихме (винарните обикновено затварят в средата на годината, около юни или юли) беше интересна“, каза Риготи, „както по отношение на продажбите, така и на износа. Така че да кажем, че все още държим позициите си.
„Бъдещето обаче“, добави той, „ни кара да се тревожим доста за тези разходи, които вече не могат да се контролират, и за спада в покупателната способност на семействата, което се превръща в проблем. Виното не е стока от първа необходимост и се намираме в труден период не само за земеделския сектор, но и за цялата икономика.”
2022: най-сухата година
Тази година секторът на хранително-вкусовата промишленост е претърпял най-тежката суша, регистрирана някога, според Института за атмосферни науки и климат към Италианския национален съвет за научни изследвания (Isac-Cnr).
Горещото и сухо време затрудни намирането на вода за напояване в някои райони, въпреки че производството не пострада: „В сухи години винаги имате добри реколти“, каза Риготи.
Най-важните предизвикателства според винопроизводителя са предстоящите.
„Геополитическата несигурност е не само икономическа“, каза Риготи, „но е и несигурност от много по-тежки фактори, засягащи безопасността на хората, дори тези, които са относително далеч от зоната на конфликта, но постоянно изпитват съмнения и недоумения, свързани с това.”
„Трябва да се подготвим като бизнес и да работим за намаляване на цените на енергията. Знам, че няма да е лесно, но трябва да вървим по този път, трябва да имаме повече средства, за да постигнем тази цел, защото продоволствената сигурност и екологичната и социална устойчивост зависят от по-ниските разходи.“
Подчертавайки колко важен е лозаро-винарският сектор на европейско ниво, Риготи каза, че е необходима икономическа стабилност, за да се премине към „по-добродетелно земеделие и лозарство, зачитащи околната среда и земята“.
В своя план за 300 милиарда евро за увеличаване на спестяванията на енергия, наречен REPowerEU, Европейската комисия даде възможност на държавите-членки доброволно да прехвърлят част от парите от някои фондове на ЕС, като Кохезионната политика и Общата селскостопанска политика (ОСП), към Възстановяване и Механизъм за устойчивост (RRF).
Тази гъвкавост при използването на средствата от ОСП обаче не беше добре приета от фермерите, които подчертаха, че използването на средства от националните стратегически планове на ОСП може да бъде приемливо само ако инвестициите в REPowerEU са инициирани от земеделската общност.
Предложения за пестициди и NGT
По отношение на предложението на Комисията от юни за намаляване на употребата на пестициди с 50% до 2030 г. Риготи повтори загрижеността на няколко държави-членки на ЕС, които призоваха за нова оценка на въздействието и изразиха загриженост относно безопасността на храните.
„Предложението беше критикувано като неосъществимо“, каза той.
„Мога да говоря само за света на виното и трябва да продължим по пътя, който започна преди години в нашия сектор, който включва работна етика, уважение към околната среда и хората. Искаме да бъдем главни герои по този път, но той трябва да бъде споделен и изчислен с проучвания на въздействието.“
Европейската комисия също ще трябва да представи оценка на въздействието за нови геномни техники (NGT) през март следващата година. Терминът NGTs – или нови техники за отглеждане на растения (NBTs) – описва редица научни методи, използвани за промяна на геноми с цел генетично инженерство на определени черти в растенията, като например устойчивост на суша.
Въпреки че Риготи каза, че цени ползите от устойчивостта на техниките за редактиране на генома, той добави, че целта не трябва да бъде създаването на нови сортове лози.
„Трябва да направим тези, които вече са там, устойчиви и толерантни, защото виното е традиционен пазар и сортовете са едни и същи от години“, добави той.
Процентите площи, които ще бъдат отнети от лозарството в отделни райони през следващите години ще бъдат значителни.
„Ако искаме да вървим по общи добродетелни пътеки, в които присъства лозаро-винарският сектор, трябва да седнем и да планираме заедно, за да постигнем резултати, които се подобряват всяка година.“
„Нуждаем се обаче от подходящи времена, начини и ситуации, защото в противен случай допълнително ще застрашим сектор, който вече е в криза“, заключи той.
„Ако европейските продукти не са достатъчно продуктивни, за да отговорят на търсенето, ще бъдем принудени да отворим пазара си за неевропейски продукти, което би било неприемливо. Трябва да поемем по път, който е наистина жизнеспособен и който решава проблема.“
