Трето поколение лозар превръща семейните лозя в собствен бизнес и търси конкурентно предимство в Широка мелнишка лоза, Мелник 55 и Сандански мискет
В Левуново лозята започват там, където свършват големите обещания за лесен земеделски бизнес. Тук няма огромни масиви, които да позволят производство на ниска цена, нито безкрайни ресурси за реклама. Има 120 декара, семейна история, малка винарна и човек, който е решил да направи нещо повече от това да отглежда грозде. Костадин Миндов е трето поколение лозар. Днес той вече има собствена винарна Mindov Winery, марка вина и няколко обекта, чрез които се опитва да затвори целия път от лозето до клиента. Това е история за един малък семеен бизнес, но и за един от големите въпроси пред българското винопроизводство: как продукт от малък производител да намери мястото си на пазар, доминиран от големи европейски производители и ниски цени.
Когато семейната традиция стане бизнес
Дълго време Миндов и семейството му се занимават с лозарство и винопроизводство, без да имат собствена модерна производствена база. След реализацията на проекта през 2025 г. обаче семейната традиция получава ново измерение. Винарната в Левуново е изградена като цялостен производствен обект. Инвестицията е около 391 хил. лева, или приблизително 200 хил. евро. Половината от сумата – 195 580 лева – е безвъзмездна помощ, а останалата част е осигурена чрез банково финансиране. Проектът е реализиран чрез местната инициативна група в Сандански по подхода ЛИДЕР.
За Миндов помощта не е само въпрос на получени средства. По думите му договорът по проекта е бил важен и за осигуряването на банковото финансиране. Именно тази комбинация е позволила на малък семеен производител да направи инвестиция, която трудно би реализирал само със собствен ресурс. „Местната инициативна група“ му е помогнала както финансово, така и организационно, разказва той. За него това е било решаващо, за да превърне идеята за собствена изба в реалност.
От лозето до чашата
Миндов не спира до изграждането на винарната. Той развива собствен модел, при който виното не трябва да напуска семейството още на първия етап от реализацията. Разполага с около 120 декара собствени лозя. В тях се отглеждат както традиционни за района сортове, така и такива, които са добре познати на международния пазар. Сред тях са Широка мелнишка лоза, Мелник 55, Мерло, Каберне фран и Каберне совиньон. Към тях се добавят и местни бели сортове, сред които Сандански мискет. Идеята е проста: гроздето да не бъде просто суровина, която се продава на друг производител, а да бъде началото на собствен продукт.
Това е и причината бизнесът да не се ограничава до винарната. Миндов развива ресторант и хотел в Мелник, както и магазин в Сандански. Така клиентът може да стигне до виното през различни точки – директна продажба, ресторант, туристическо преживяване или дегустация.
Малката изба има голям проблем – цената
И тук започва трудната част. Една малка българска винарна не може да произвежда при същата себестойност като огромните винени предприятия в Испания, Италия или Франция. Разликата не е само в цената на труда или производствените разходи. Големият производител работи с огромни количества, механизация и мащаб, който малкият стопанин няма как да постигне. При Миндов ориентировъчната себестойност на бутилка е около 5,38 евро. На пазара обаче той се сблъсква с вина от големите европейски производители, които се продават на значително по-ниски цени. Това поставя малките български изби пред избор – или да се опитват да играят същата игра като големите, или да намерят собствено поле.
Миндов избира второто.
Сортът, който не може да бъде копиран
За него бъдещето на региона е в местните сортове. Широка мелнишка лоза е естественият пример. Тя е свързана с конкретна територия и няма как да бъде произведена като автентичен местен продукт на друго място. Затова лозарят смята, че именно такива сортове могат да бъдат едно от най-силните оръжия на българските малки производители. Вместо да се състезават кой ще продаде най-евтиното Мерло или Каберне, те могат да предложат нещо, което има собствена история и произход. Същата логика стои зад решението на Миндов да разширява насажденията си със Сандански мискет. Новите площи са създадени след анализ на почвата, за да се прецени дали условията са подходящи за сорта.
Виното понякога трябва да чака
В малката винарна има още един фактор, който няма нищо общо с машините и европейското финансиране – времето. Някои от вината, на които Миндов разчита да бъдат лицето на неговата марка, не могат да бъдат произведени за няколко месеца и веднага да излязат на пазара. Особено при Мелник 55 той предпочита да изчака. Сортът според него има нужда от продължително отлежаване, за да развие качествата си. Това създава особен финансов натиск за малката изба – инвестицията вече е направена, кредитът се обслужва, лозята трябва да се поддържат, а част от продукцията трябва просто да остане да чака. Но именно това е цената на идеята му да продава не просто алкохол, а вино със собствен характер.
Мелник като част от бизнеса
За Миндов виното не приключва с бутилирането. Хотелът и ресторантът в Мелник са част от неговата стратегия. Там посетителите могат да дегустират вината, да ги комбинират с местна храна и да научат повече за района, от който идват продуктите. Този модел позволява на производителя да разговаря директно с клиента. А това е особено важно за малка изба, която няма ресурсите на голяма международна марка. Чуждестранните туристи вече са част от тази публика. След дегустации в района са реализирани поръчки от клиенти от Нидерландия и Германия. Така туристът, който първоначално идва в Мелник заради мястото, може да си тръгне и с бутилка, която да го върне към региона след пътуването.
Малките производители започват да си помагат
В лозаро-винарския сектор на района има и друг процес – постепенното засилване на сътрудничеството между малките производители. Миндов членува в сдружението „Широка мелнишка лоза“, в което участват около 60 души. Там има както по-млади производители, така и хора с десетилетия опит в лозарството и винопроизводството. Това е важно в регион, в който много от знанията за лозята не могат да бъдат намерени в учебник. Кога да се реже лозата, как да се реагира при суша, как се променя гроздето при определени климатични условия – това са знания, които често се предават от човек на човек. Именно тук Миндов вижда сила за целия район. Не всяка изба трябва да се превърне в голяма фабрика. Но всички могат да помогнат на региона да стане по-разпознаваем.
Лозята без вода
Пред малкия производител обаче остават и съвсем конкретни проблеми. Част от лозовите площи на Миндов са без напояване. Променящите се климатични условия и сушата правят този проблем все по-сериозен. Въпросът вече не е само какъв сорт да бъде засаден, а дали лозата ще има достатъчно вода, за да даде необходимия добив и качество. Това е особено важно за местните производители, които нямат финансовия ресурс на големите предприятия за мащабни инфраструктурни инвестиции. Затова бъдещето на лозята в района зависи не само от пазара, но и от възможността производителите да поддържат самите насаждения.
По-големият проблем е след бутилката
Костадин Миндов не поставя под въпрос възможността България да произвежда качествено вино. Според него трудността идва след това – при продажбата. Българският пазар е ограничен, а за големите производители количествата продукция са прекалено големи, за да бъдат реализирани само в страната. За малката изба проблемът е различен – тя може да продаде сравнително ограничената си продукция, но трудно може да се конкурира с големите производители по цена. Затова Миндов търси друг път – директен контакт с клиента, винен туризъм, ресторант, дегустации и местни сортове. Това е по-бавният модел. Но за малкия производител може да се окаже и единственият възможен.
Една семейна история с по-голяма амбиция
Отстрани Mindov Winery може да изглежда като поредната малка изба в района на Мелник. Но зад нея стоят три поколения лозари, 120 декара лозя, европейска инвестиция, банков кредит, собствен ресторант, хотел, магазин и опит да се изгради пазар около местните сортове. Миндов не се опитва да превърне Левуново в индустриален винен център. По-скоро иска да покаже, че и малкият производител може да има собствена марка, собствен клиент и собствено място на пазара.
А неговата формула е проста – когато не можеш да победиш големите по количество и цена, трябва да имаш причина клиентът да избере точно твоето вино. В случая тази причина е мястото. Лозята край Левуново. Мелнишките сортове. Историята на едно семейство. И бутилката, която трябва да пренесе всичко това от Долината на Струма до човека, който я отваря. Точно там Костадин Миндов вижда бъдещето на малката българска изба.
