България е на 13-о място в Европа по брой на еднокопитни животни – коне, магарета и кръстоски между тях. След нас са дори Гърция и Унгария, където по традиция се отглеждат еднокопитни. Броят на контролираните коне у нас почти при всички породи се е увеличил през 2017 г., показват данните на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция на животните.
Каракачанските коне, които се използват широко в селското стопанство, са с най-голям брой под селекционен контрол – 5 362 броя. Те се развъждат в две организации – Асоциация на коневъдите в България, със седалище гр. София и Асоциация за развъждане на местни автохтонни породи коне в България, със седалище гр. Карлово. Друга порода при която се наблюдава увеличение на броя отглеждани коне е Българския тежковозен кон – 2778 броя. Трендът се наблюдава и при Каракачански кон, както и при конете от Рисистата порода, към които се увеличава интересът да бъдат отглеждани.
В страната освен нашите български породи Дунавски кон, Източнобългарски кон, Плевенски кон, се отглеждат и коне от чистокръвните породи Чистокръвна английска и Арабска порода.
От интродуцираните породи в България се отглеждат коне от породите: KWPN, Хановерска, Вестфалска, Зенгерш, Холщайнер, BWP. Отглеждат се коне от породите Хафлингер, Арабска Шагия и Български тежковозен кон. Отглеждат се и са под контрол Каракачански коне, една автохтонна порода ценна за страната, съхранена от векове с много любов.
ИАСРЖ работи заедно със специалисти по генетика от БАН за диференциране на още две автохтонни породи в България, каза за „Агрозона“ Георги Йорданов, изпълнителен директор на Националната асоциация по коневъдство. Те са планински и първите научни данни за наличието им у нас са от началото на 20 век. Работим с митохондриална ДНК и засега имаме обнадеждаващи резултати. Очакваме да се докаже по генетичен път съществуването на тези автохтонни породи коне. Това е важно за биоразнообразието, защото ако тези гени бъдат унищожени, не може да бъдат възстановени.
