По изчисления на Европейската комисия, временните рестрикции, прилагани понастоящем от Русия, представляват потенциална заплаха за търговия на ЕС на обща стойност 5 млрд. евро и касаят доходите на 9,5 млн. души в Общността, който работят в най-засегнатите компании. Това става ясно от информация за руското ембарго върху селскостопански стоки от ЕС, публикувана на сайта на МЗХ в секцията “Актуално”.
В контекста на забраната ЕК трябва да се съсредоточи върху три основни цели:
- Запазване на стабилността на вътрешния пазар, посредством ефективно и подходящо насочено управление на пазарната криза на ниво ЕС, например чрез намаляване на цялостното предлагане на засегнатите продукти на европейския пазар, когато ценовия натиск стане прекалено голям;
- Засилване на устойчивостта на европейския селскостопански и хранителен сектор и насърчаване на преориентацията към нови пазари и възможности, включително чрез увеличаване на промоционалните мерки;
- Адресиране на негативния ефект от рестрикциите върху някои уязвими сектори и компании в ЕС, където и ако е необходимо, чрез търсене на начини за предоставяне на адекватна и добре насочена компенсация. Ефективността на различни възможности за отключване на извънредни компенсации на ниво ЕС или на национално ниво се оценява в момента.
От информацията става ясно, че най-засегнатите млечни продукти са сирене (257 хил. тона или 33% от общия износ на ЕС на сирена за 2013 г.) и масло (37 хил. тона или 28% от общия износ на ЕС на масло). Забранените млечни продукти представляват около 1,5% от общото производство на мляко в ЕС в млечен еквивалент, което формира съществен дял от изнасяните общо 9% от производството на мляко в ЕС.
Сравнително високите цени на производител на всички видове месо, умерените цени на фуражите засега и доброто търсене на износ за други пазари ограничават непосредствения ефект от последната забрана.
Ембаргото и България
През периода 2011 – 2013 г. износът на селскостопански стоки от България за Русия варира между 52 и 65,5 млн. евро годишно (58,4 млн. евро за 2013 г.), което формира около 1,4 до 2% от общия селскостопански износ на страната, посочват от МЗХ. Забраната за внос в Русия засяга българския износ на селскостопански стоки на стойност около 10 – 12 млн. евро годишно (10,1 млн. евро за 2013 г.). Това представлява сравнително голям дял от общия аграрен износ за Русия – между 17,4 и 20,6%, но едва около 0,2 – 0,3% от общия аграрен износ на България за всички страни.
При повечето продукти делът на Русия в общия износ на засегнатите продукти е нисък (около 2,4 до 2,8% за общата стойност на всички продукти, включени в списъка), което дава основание да се приеме, че българският износ на съответните продукти би могъл да се пренасочи към други дестинации сравнително лесно, посочват от министерството. Износът на потенциално засегнатите продукти за Русия представлява сравнително нисък дял от производството на съответния продукт в страната (за 2013 г. – под 1% при доматите, ябълките, кайсиите, сливите и сирената; 2,9% при прасковите и нектарините, при черешите – 6,7% и при ягодите – 16,3%).
Предвид изнесените данни може да се очаква руската забрана за внос да има ограничен пряк ефект за България като цяло, заключават от МЗХ.
