Милена Горанова: Моето хоби е земеделието

Екип на Агрозона
Екип на Агрозона
8 Минути

Милена Горанова има топлото излъчване на уверен човек, който знае добре силите и възможностите си. При нея няма никаква поза и не е нужно да я познаваш отдавна, за да разбереш, че срещу теб стои една успяла българка, която не държи да бъде постоянно в светлините на прожекторите. Целият и трудов път досега е свързан със земеделието. И в това няма нищо чудно – добруджанец по рождение, агроном по образование, и човек от равна Мизия по съдба.

Жените не трябва да са непременно на полето Милена Горанова - 3

“На мен ми харесва да се занимавам със земеделие. Освен това работата на жените в аграрния сектор не трябва да се разглежда само в контекста на това, че те непременно са на полето. Аз съм агроном по образование, но завърших и стопанско управление, защото реших, че това ми е необходимо. Имам достатъчно опит по нивите, но в момента се занимавам по-скоро с административното ръководство на бизнеса. В селското стопанство постоянно има все по-нови и сложни регулации и изисквания, които някой трябва да следи.“, така Милена Горанова започна нашия разговор, който се проведе по време на Петата Национална среща на земеделските производители в България. Край морето, но през зимата, почивния сезон за заетите със земеделие. Със съпруга си са разделили задълженията във фирмата, той се занимава конкретно с производството, а тя с управлението и връзка с администрацията.

Нашият сектор не трябва да се отделя от останалите

„Според мен много се греши като се отделя земеделието от останалия бизнес. Ние като всички други сме стопански субекти и подлежим на регулации, данъчни, осигурителни и т.н. Всички промени, които засягат целия бизнес в страната, се отнасят и за нас. Отделно от това земеделското производство, което е доста специфично и произвежда храна или фуражи, подлежи на много по-строг контрол, от страна на хранителната агенция.“, споделя Милена. Тя смята, че трябва да се намали административната тежест в сектора във връзка с директните плащания и задълженията, които фермерите изпълняват като бенефициенти по първи стълб Това може да стане като се подават формулярите с електронен подпис. В това отношение МЗХ е доста изостанало в сравнение с финансовото ведомство в тази част. Надяваме се електронния регистър да заработи и да има по-голяма гъвкавост, коментира тя.

Българската селекция не трябва да се загърбва

Стопанството, което ръководи Милена е в размер на 10 хил. дка през последните 10 години. В него се отглеждат традиционните за региона култури – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, соя, люцерна. Специфичното при тях е, че около половината от зърнените посеви са предназначени за семепроизводство. Семейството е традиционен семепроизводител и развива стопанството в тази насока през годините. „В момента сме входирали проект по втори прием на подмярка 4.1 за изграждане на модерен цех за заготовка на семена с автоматизирана линия, която ще увеличи капацитета и ще повиши качеството. Произвеждаме семена на пшеница, ечемик и соя.“, разказва Горанова.

Има тенденция за намаляване на интереса към българските сортове, сигнал за това подават и научните институти, но Милена препоръчва да не си правим изводи от една- две години. „Всички знаем състоянието на Селскостопанска академия. ЛМилена Горанова - 4ипсата на средства доведе до сериозен спад в предлагането на нови сортове и технологии. Имаме много хубави български сортове, но има една „умора“ в сорта, която идва след 15 годишна експлоатация. Не трябва да се отказваме от добрите български сортове, имаме много добри попадения. Трябва да продължи да се подкрепя българската наука. Може би под друга форма и вероятно в съдружие със земеделски производители, защото така отделени от реалното производство, учените и селекционерите ни нямат бъдеще.“, казва още агрономката, която има зад гърба си четвърт век работа в растениевъдството.

Кой ще замени „уморените“ сортове?

Работи се в тази насока, споделя тя. В Кнежа, където живее Милена Горанова и в момента има много хубави и качествени хибриди. „Търсят се много, за съжаление повече от чужбина-Гърция и Турция, отколкото в България, но и тук има доста търсене на нашите хибриди. Съвсем друг генотип са нашите хибриди в сравнение с вносните, освен това поддържаме много добри контакти с Опитната станция по соята. Всички наблюдаваме експанзията на западните сортове. Това обаче си има и плюсове и минуси, защото континенталния климат у нас има резки температурни отклонения. Освен това те са по-чувствителни на някой болести и неприятели, оттам разходите за отглеждането им са доста високи. Те имат висок потенциал за добив, но това означава повече торене и пръскане. На почти всички площи в България с пшеница се правят две фунгицидни третирания, а допреди 5-6 години и едно фунгицидно пръскане се правеше рядко.“, споделя притесненията си Горанова.

Няколко дини под една мишница

През тези години Милена нито веднъж не е казала „Искам да правя нещо друго, омръзна ми земеделието“. Напротив, занимава се и с други дейности в тази област, една от които е работата и в Асоциацията на земеделските производители в България като експерт. Другият и ангажимент е като председател на Управителен съвет на Местна инициативна група. „Там също отделяме много време и енергия. Взела съм присърце целия този процес. В момента финализираме проект по новата програма „Помощ за подготвителни дейности“ от мярка 19 и наистина ревнувам за това време, което не мога да отделя на земеделието и на фирмата си, за да я развивам. Имам визия и желание за много неща, както и много идея, но дано да ми стигне времето за да ги изпълня.“, казва Горанова. На фона на това откровение, малко не на място идва въпросът за хобито. „Хобито ми е моята работа“, казва лъчезарната дама без да се замисля и за миг. „Обичаме, когато имам възможност да пътуваме, напоследък все по-често искаме да почиваме, но няма възможност, затова пътуванията са по-чести, но по-кратки, защото работата не позволява за дълго да се откъснем от нея.“

ДецатаМилена Горанова - 5

И на двете си деца Горанови са дали свобода да си изберат подходящо поприще, където да се чувстват добре и комфортно Синът им също има интерес в този бранш, но предпочита да се развива в биологичното производство и дори вече си има собствено стопанство, което се занимава само с органично производство. Дъщеря им все още е студентка в Техническия университет във Виена. Милена Горанова очаква след като получи добро образование да си дойде тук и да работи за благоустрояване на държавата ни.

Agrozona.bg e специализиран новинарски сайт за бизнес и земеделие. Нашата цел е да информираме своите читатели за новостите и добрите практики в агробизнеса у нас и по света. Agrozona.bg Ви предоставя експертни анализи и съвети за успешна реализация в сектора, а също така информация за важни срокове и събития. При нас ще намерите още и интересни и полезни съвети за вашето хоби. Екипът на Агрозона подготвя цялото съдържание на сайт и списание Агрозона. В него участват 4 журналисти, както и стажантите, които се учат на аграрна журналистика в редакцията на Агрозона

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА