Близо 90% от дърводобива у нас се осъществява ръчно, липсва механизация, а цените на дървесината продължават да са едни от най-високите в Европа
През последните 4 години ползването на дървесина у нас изостава в пъти спрямо годишния прираст на горите и резултатите са видими – 2024 г. е рекордна с пожарите и съхненето на иглолистни култури. Очаква се стихиите в горите през 2025 да се увеличат. Ландшафтът в страната ни също се променя. Там, където е имало високостъблени гори, навлиза тревиста и храстова растителност. Това съобщиха от пресцентъра на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП).
В същото време зелената сделка промотира дървесината като суровината на бъдещето, защото представлява възобновяем ресурс, добиван от горите. Фирмите от горскопромишления бранш реално осъществяват кръгова икономика десетилетия преди да бъде въведена тази концепция.
По веригата на създаване на добавена стойност от дървесина не се генерират отпадъци и всичко се оползотворява. Освен това продуктите от дървесина са с нетен отрицателен въглероден отпечатък. Съгласно ЕС стратегия за горите 2030 г. дървообработващият сектор представлява 20 % от промишлените предприятия в ЕС. Стратегията залага на интензивно горско стопанство, което да върви ръка за ръка с опазване на биоразнообразието и екологичните и социални функции на горите като цяло.
Къде е България?
Какво се случва у нас с управлението на горските ресурси, които ЕС определя като ценност и ще бъдат една от основните суровини на бъдещото?
Страната ни е водеща в Европа по биоразнообразие, а добивът на дървесина и стопанисването след 60-те години на миналия век са устойчиви (прирастът е по-голям от ползването), поради което имаме и съхранена природа. Според данните към момента близо 39% от националната територията са гори, а запасът им се е увеличил 3 пъти за последните 60 години, като за последните 20 години повишаването е с 36 %.
Горите ни са добре защитени, над 54% са включени в НАТУРА 2000, при средно за ЕС 18%. Над 80% от държавните и общо над 60% от горите ни са сертифицирани, а над 10% са поставени под строга защита, с което сме преизпълнили всички изисквания на стратегията, докато по-голямата част от другите държави не са започнали още картиране. За съжаление тези факти са известни само на лесовъдите, а обществото остава настроено негативно. Популистките твърдения подвеждат хората и създават погрешна нагласа, че сечта е лоша дума и всички дейности в горите са незаконни или нерегламентирани.
Тук огромна роля играе държавната администрация и науката, които не успяват да информират обществото и да наложат и популяризират добрите практики от развитите държави. За сведение в Европа средно се добива 80% от годишния прираст, а при нас – вече под 50%, с тенденция към намаляване до 30%.
Изоставаме значително в дърводобива
В ЕС добивът се осъществява механизирано в над 90% от случаите, докато у нас все още се разчита на ръчен добив (над 90%).
Той се осъществява основно от необразовани и нискоквалифицирани кадри и е опасен, неефективен, създава предпоставки за нерегламентирани и незаконни действия, а също и за некачествено изпълнение на предвидените лесовъдски мероприятия. Ефектът върху горскопромишления бранш е вече ясен за всички – загуба на конкурентоспособност. Нереално високите цени на дървесината през последните години в съчетание със скъпия дърводобив, доведоха до крайно влошаване на бизнес средата.
Всички тези трудности пред компаниите ще доведат до загуби на поминък и работни места в полупланинските и планинските региони, които са заплашени от обезлюдяване, щети за бизнеса и минуси в бюджета.
Загубите само от неефективно ползване на суровината се оценяват на над 1 млрд. лв. Освен всичко това политиката на държавните предприятия и неадекватно високите цени на дървесината доведе и до сериозен отлив в употребата на дърва за огрев от домакинствата.
Ефектът от всички тези действия за природата също вече е видим. Според науката и лесовъдите сечта е скалпел за лесовъда, а всяка лесовъдска намеса (сеч) цели подобряване здравословното състояние на горите. Малцина знаят, че благодарение на лесовъдството и лесовъдите днес имаме такъв ресурс от гори. След Освобождението на България те са заемали под 20% от територията на страната, основно в планините и са били в лошо състояние.
Всяка година от порои са загивали хора и добитък. Днес горите ни са в относително добро състояние, заемат близо 39% от територията, което е следствие на неуморния труд на лесовъдите и горските работници. Под 9% от горите ни са естествени, близо 75% са издънкови или изкуствени. Те обаче изискват проактивни грижи – интензивно стопанисване съгласно най-добрите лесовъдски практики. А ако ние не се погрижим, ще го направи природата, но нейните методи са жестоки – пожари, снеголоми, нападения от насекоми(корояди), гъбични заболявания.
