Още през 30-те години на миналия век с помощта на Дружеството на зеленчукопроизводителите е изградена камбанарията на новата църква
Кремиковският манастир е един от значимите манастири в Софийската Света гора. Макар и малък, през неговите порти са преминали хиляди хора. Освен с духовно пречистване, почти всеки си тръгва от светата обител и с някои от уникалните храни, които се произвеждат там по стари манастирски рецепти.
„Манастирът е построен от цар Иван-Александър през 13 век, историята му след това върви през периоди с много богат духовен живот, както и през разрушение по време на турското робство. Част от Ботевата чета е минала край светата обител, а знаменосецът е убит наблизо, заради което манастирът е разрушен, а монасите са избити. Когато се вземе вярата на българина, много лесно се управлява и манипулира народа. Не е случайна поговорката – „Вържи попа, да е мирно селото”, разказва отец Серафим, игумен на Кремиковския манастир.
След Освобождението манастирът търпи сериозен разцвет – духовен и стопански, в него се настаняват монахини от Велешко от Македония. Има много тесни взаимоотношения с различни земеделски дружества. С помощта на Дружеството на зеленчукопроизводителите е изградена камбанарията на новата църка в манастира. По време на тоталитаризма обаче манастирът е затворен, монахините са изгонени и е превърнат във военно поделение. 
Заради металургичния комбинат „Кремиковци“ пък е обявен за секретна зона. Настъпва сериозен упадък, през 90-те години обаче се връщат две много възрастни монахини. В последните години започна сериозното му възстановяване и по-значимите дейности, като с благословението на българския патриарх Неофит основната цел и мисия на манастира са заниманията с деца – правят се детски лагери, от няколко години идват и малчугани със специални образователни потребности.
1500 овце, 700 крави и 65 човека на заплата в стопанството
В манастира лагерите са изцяло социална дейност и напълно безплатни за децата, освен това манастирът помага на хора, които нямат възможности, не само духовно, но и материално. „Имаме много социални дейности, които не са подсигурени финансово. В търсене на възможности за посрещане на всички тези задачи и мисии започнахме да проучваме миналото на манастира. Оказа се, че през 1936-37 година манастирът е имал огромно стопанство, което не знам дали ще успеем да възстановим в тези мащаби. Половината земя на комбината „Кремиковци“ е била манастирска, през 1935 г. се купува чисто нов камион МАН за стопанството. Освен това са имали 700 крави и 1500 овце, както и 700 кошера. Освен обитателите на манастира, в стопанството са работили 65 човека на заплата. Сега трудно можем да си го представим”, разказва обаятелният свещеник, който е и известен пчелар.
„Решихме да използваме възможностите на манастира и да възстановим стопанството, което има няколко цели – едната е да се произвежда храна, която е изцяло чиста и истинска. Без примеси, консерванти и ГМО. Преди години църквата прие решение, че на нейна земя не може да се допусне саденето на ГМО растения. В съвремието това се превръща във все по-голям проблем. В заниманията ми с пчеличките, наблюдавайки пръсканията на различни култури, виждам какви отрови се използват”, казва още отец Серафим .
Част от болестите са от храната, освен от стреса
Една от целите е да се произведе истинска храна, а чрез продажбата на тези продукти се подпомагат каузите, които има манастирът – едната е социалната работа с децата, а другата е възстановяването на манастира във вида, в който е бил. Предстои едно голямо предизвикателство – възстановяването на северното крило.
„Пчелите са най-голямата гордост и радост, с тях започнахме”, разказва отец Серафим, който преди да облече черното расо е завършил военно-въздушното училище. Около 300 кошера се стопанисват в момента от манастира. „Стараем се като членове на Националната развъдна асоциация по пчеларство да селектираме и произвеждаме качествени пчели-майки от породата Българска медоносна пчела. Една уникална пчела, която се оказва за нашата територия с най-добрите качества в сравнение с другите породи пчели”, става ясно от думите му. Освен това в стопанството има 250 овце от породата Асаф, които се отглеждат пасищно, 90 кози, 40 крави и малко кокошчици. В манастирския магазин може да се намери уникално козе и овче сирене, прясно мляко, кашкавал, много видове сладка, произведени на място, както и качествен пчелен мед. 
Освен това има и онлайн магазин. Засега това са двете възможности за поръчка на уникалните продукти със забравен вкус.
Работниците – големият дефицит
Недостигът на работна ръка е най-големият проблем и за стопанството на Кремиковския манастир. „Всичко друго, макар и трудно, може да се изгради, но дефицитът на кадри е особено остър”, споделя игуменът. От манастира са създадени необходимите условия за нормален живот на животновъдите. Фермата е с парно, има постоянна интернет връзка, телевизия, пералня, както и всички други условия, необходими за нормален съвременен живот. „Освен това в манастира има магерница, в която всеки ден се предлага топла храна за хората от манастира, както и за всички работещи в стопанството. Заплатата за овчарите също е нормална, но е много трудно да намерим хора”, казва той.
Затова доста ферми преминаха на оборно отглеждане, констатира игуменът. Имало е много критични моменти, сменяли се хора, отец Серафим също е излизал да пасе овцете, за да не останат затворени. В момента манастирът е мъжки – има трима духовници, двама послушници, четирима овчари, както и други хора, които се занимават със сладката и в мандрата, която работи по Наредба 26. За поддържането на кошерите също се ползва помощта на двама човека, но си търсят и пчелар, който да се занимава постоянно с пчелина.
Засега за изграждането на фермите и мандрата не са използване европейски средства, само веднъж от манастира са подготвяли проект по подмярка 4.1, но в крайна сметка не са работили по него. Според отец Серафим европейските проекти са ни направили мързеливи и да чакаме малко наготово да ни се случват нещата.
Преди пандемията: Светът се беше забързал в търсене на пари, удобства и лукс
„В църквата на нас ни е лесно, защото ние знаем кой е победител във всяка една ситуация и уповавайки се на Бога ние знаем, че той се пожертва, за да можем да живеем и прави всичко, за да ни спаси. Така приемаме пандемията с едно спокойствие и без притеснение, защото знаем, че не сме ние факторът, който ще разреши нещата и знаем, че Господ няма да ни изостави“, така философски коментира ситуацията с COVID 19 отец Серафим.
Той казва още, че „светът толкова се беше забързал и всичко беше с цел постигането на материални блага, на временното, на все повече богатеене, удобство и лукс, забравяйки, че ние сме сътворени да живеем вечно, а не временно и не само в лукс, който си представяме.”.
Материалът е публикуван в брой 114 на списание A Zona, който е посветен на храните, произвеждани в българските манастири.
