Чудеса на изцеление се случват днес в Кремиковския манастир, разказва отец Серафим
Интервю на Светлана Трифоновска, сп. „Агрозона“, декември 2012 г.
Протойерей Серафим Янев изпълнява длъжността игумен на Кремиковския манастир „Свети Георги”, докато приключат процедурите за назначаване на нова игуменка. След това ще бъде ефимерий, т.е. ще извършва всички богослужения, и ще се грижи за проектите, в които манастира участва. Той е завършил ВВУ в Долна Митрополия, след кратък престой в армията учи паралелно Софийска духовна семинария и в Св. Климент Охридски. След като го ръкополагат за свещеник, е бил няколко години в храма в столичния кв. Дружба, след което поема служенията в Горна Малина, Ботунец.
– Отче, как така един човек, свързан с авиацията става свещеник?
– Нищо странно няма в това, нито някакво чудо. Аз бях християнин още преди да стана военен в църковната общност в кв. Дружба в София. Бяхме група младежи –миряни, които се занимаваха с кухнята за бедни. Това беше през деведесетте години. Първоначално започнахме да храним 17 после 30, 70 души, днес вече идват триста бедни. След това отидох да уча в Долна Митрополия, но в мен се появи огромно желание да следвам Богословския факултет. Реших, че ще изпълня 10 годишния си договор към военните и ще се посветя на свещеничество. Тогава бях в Генщаба в отдел контрол и проверки. Започнаха съкращения и позволиха на всеки да разтрогне договора без неустойки. Аз веднага се възползвах.
– Има ли някакво свръхестествено преживяване, което да ви провокира към свещеничеството?
– Не, единственото е огромното желание да се посветя на тази мисия. Ето , войникът е в служба на хората, духовникът също, аз просто смених земната армия с небесната.
– Вие сте бил христянин от младежките си години.
– Да, бях в четвърти клас, когато прочетох детска библия и още тогава започнах много да се интересувам и да размишлявам във вярата, да чета такива книги. По- късно постепенно със съпругата ми поехме осъзнат църковен, ефхаристиен живот. Това значи, че Христос е в центъра на живота на християнина и преди всичко имаме грижа да нахраним душата си. И това, което върши е съобразено с това, което Христос е казал. Ние в Дружба бяхме 40 души, общност от млади хора. Това, което ни обединяваше бяха църковния живот и социалната дейност.
– Социалната дейност на църквата не е много типична за България, с малки изключения.
– Не е така, защото преди 1944 г. е имало хиляди членове към всяка една църква, те са се събирали и са имали различни мисии. Някои от тях са се заемали със социална дейност – включително са организирали кухни за бедните, гледали са децата на работещите, други са извършвали катехизация. И понеже са били с реална и силна духовна власт след 1944 г са били тотално съсипани. Но отново нещата се възраждат, много млади хора влязоха в църквата съзнателно.
– Какво значи Христос да е в центъра на живота ти?
– Ние християните знаем, че Бог е сътворил нас по свой образ и подобие, вдъхнал ни е дихание за живот, за да сподели любовта си с нас, поставил ни е като венец на творението си в рая. Човекът е сътворен безсмъртен. След грехопадението обаче наследяваме смъртта и напускаме рая. Тогава Бог ни е обещал, че ще ни изпрати спасител, който да разруши клетвата на смъртта. Така той изпратил сина си, който чрез смирението си, смъртта си на кръста и възкресението ни избавил от клетвата на смъртта и отново отворил вратите за нас към рая. Затова в неделния ден участваме в общата литургия, а хляб и вино стават тяло и кръв христови. Ние приемаме неговото учение, следствието от това на земята е , че изпълняваме втората заповед по големина, а тя е обикни ближния като себе си.
– Нали Христос е дал власт на християните да гонят бесове, да не бъдат засегнати от отрова, да се справят със змии… Има ли такива християни днес?
– Има много случаи, в днешно време тези думи се изпълняват, аз самият имам няколко такива. Единият е с бесноват човек, който си сваляше дрехите, биеше си главата в стената, след като изпросихме божията помощ, той спря. Тук в манастира вече имаме много случаи на излекуване. Например на безнадеждно болен от рак, от левкимия. Човекът бе изцерен с молитви с отслужен маслосвет, с обръщането на родителите към бога, с това че заживяха по християнски. Имаме и случаи на жени, които не можеха да забременеят, но се сдобиха с рожби. Едно не може Бог да направи, а то е да ни помогне насила. Защото ни е създал по свой образ и подобие, и цени нашата личност и свобода на избор. Винаги е готов да ни помогне, но никога не го прави насила. Ние хората не получаваме, защото не просим неговата помощ. Ние в България имаме много национални светци, които могат да ни бъдат примери – св. Климент Охридски, св. св.Кирил и Методий, св. Иван Рилски, Св. Патриарх Евтимий, цар Борис, цар Петър… но ние започнахме да се грижим повече за телата си, и се питаме, защо Бог ни е изоставил, не, той не те е изоставил, а ти си го зарязал.
– Появиха се мнения, че българите са бедни, защото не вярват в Бог?
– Когато Бог ти е наспорил изобилие да злоупотребяваш е грях, но също така е грях да не използваш талантите си,които Бог ти е дал. Поводът за страдание е нашето отстъпление от бащиния дом. Ние сме възпитани, че всичко можем да постигнем с двете си ръце. Но това не е така, защото бог знае, от какво имаме нужда, за да живеем и той ни го осигурява, стига да вярваме и да го поискаме.
– Какво означава човек да не развива даровете си?
– За това има една притча в библията. Тя е за богатият човек, който дал на слугите си по един талант/пара/ и заминал на път. Заръчал им да ги съхранят така, както намерят за добре. Единият, който не обичал господаря си заровил таланта в земята, другите двама ги удвоили и утроили. Когато господарят им се върнал, похвалил именно тези, които са увеличили богатството, което той им поверил. На третия казал, знаех че си много лош, и затова си заровил таланта в земята и го изгонил. Бог е дал дарба на един да е журналист, на друг доктор, икономист, учител, на друг да обича децата, да рисува, да обича и служи на хората, да е спортист. Ние сме длъжни да си развиваме дарбите и затова ще получим награда. Ако не оценяваме това, което бог ни е дал, ние нямаме да сме изпълнили задачата, която ние поставена.
– Какво ще кажете за предстоящия празник Рождество Христово?
– Известно е, че Христос е роден от Мария непорочно заченат. Историята на Мария е много интересна. На 16 години се обрича да служи на Бог, и тогава тя е поверена на 80 годишния Йосиф да пази девствеността й. Когато зачева от Светия Дух, Йосиф е поискал да я напусне, защото е смятал, че е нарушила обета си, но му се явява Гавраил и го разубеждава. И така, Йосиф и Мария бягайки от хората на цар Ирод, който е наредил да бъдат избити всички новородени момчета, намират във Витлеем убежище в пещера, където пастирите са приютявали овцете си, и там става най-великото събитие в човешката история- ражда се божият син Исус Христос. Така този, който е създал всичко се принизява да се роди в ясли на животни, за да спаси човешкия род.
Кремиковският манастир през вековете
Кремиковският манастир е построен през 14 в и е вторият по значимост от светините, които образуват Софийската света гора. Той е унищожаван от турците, но през 15 век родолюбиви и заможни българи го възстановяват. От тогава са стенописите в старата черква, които днес са окончателно реставрирани и са изключително ценни от този период. Векове наред е бил мъжки манастир, но от 19 век е женска обител. В момента се очаква да бъде назначена нова игуменка, която да създаде сестринство.
Любопитно е да се узнае, че наред с духовната дейност, в манастира е било силно развито земеделието. Монахините са имали кошери, отглеждали са животни, имали са в околностите мандра за сирене и кашкавал, както и плодни дръвчета.
Днес с помощта на Министерство на земеделието манастирът отново ще възроди тези дейности, разказа отец Серафим. Идвали са експерти, които да преценят какви култури могат да бъдат отглеждани и как най- рационално това да стане. Манастирът подготвя проекти, с които да участва в ПРСР. Идеята е да се създадат овощни градини, къпинови насаждения, над 150 кошера, както и да се развие биомесодайно животновъдство.
Лагери за деца и убежище
Тази година в манастира за първи път са проведени лагери за деца, които са съчетани с часове, свързани с християнската вяра. В манастира вече има реставрирани постройки с помощта на проект към Социалното министерство и гостите на манастира има къде да преспят. Очаква се да бъде реставрирана и сграда, която навремето е построена от регентите на цар Борис и е била дарена на манастира, но по- късно започва да я стопанисва министерество на земеделието. В обителта няма да има хотелска част, но пък ако има хора, които се нуждаят от духовна помощ, биха могли да останат, да им бъде обърнато по- голямо внимание, каквато всъщност е истинската цел на манастирите, разказа отец Серафим.
