Рапицата е гостоприемник на голям брой различни насекомни видове, които я атакуват още с поникването й. От сеитбата до прибирането на продукцията всички растителни части – корени, стъбла, листа, цветове и плодове са обект на нападение. Обследването на рапичните посеви трябва да започне още с поникване на рапицата, за да се предприемат своевременни мерки, ако някой неприятел се появи в плътност над икономическия праг на вредност. Още от есента по рапицата започват да вредят рапичната листна оса, черният рапичен скритохоботник, рапичната стъблена бълха, зелевата коренова муха. В отделни години се наблюдава каламитетна поява от зелев молец, зелева листна въшка, галообразуващ зелев хоботник, ларвите на някои нощенки.
•Възрастните на рапичната стъблена бълха (Psylliodes chrysocephala L.) се появяват в началото на септември и се съсредоточават по току що поникналите рапични растения и започват да се хранят усилено, за да узреят полово. Те повреждат котиледоните и първите млади листа, като изгризват по тях ямички, без да засягат долния или горния епидермис. Често ямичките се сливат и образуват неправилни ивици. През този период младите рапични растения са особено чувствителни към нанасяните повреди. При масова поява на бълхите посевът може да бъде унищожен. След допълнителното хранене, което трае 2-3 седмици, бълхите яйцеснасят в основата на листните дръжки и в почвата. През октомври започва излюпване ларвите, които се вгризват под епидермиса на стъблата, а по-късно навлизат в сърцевината им или преминават в листните дръжки, или в централните жилки на листата. В някои случаи те изгризват ходове в младите стъбла и могат да достигат до растежния връх. Тези повреди причиняват отслабване на стъблото и загиване на голяма част от растенията през зимните месеци. През пролетта нападнатите растения са изостанали в развитието си и имат закържавял вид.
Третирането на продукти за растителна защита е насочено към възрастните индивиди преди яйцеснасянето. Ако числеността на бълхите е 2 броя на кв. м при поникване на рапицата и 4 броя на кв. м след разтваряне на третия лист или 3-5 ларви на растение, може да се пръска с Маврик 2 Ф – 20 мл/ дка (42 дни карантинен срок) или с Цитрин макс -5 мл/ дка (49 дни).
•От началото на август до края на октомври започват да летят осите от трето поколение на рапичната листна оса (Athalia colibri L.). Отначало осите снасят по кръстоцветните плевели (синап), а след поникване на рапицата, по семеделите и първите й същински листа. Излюпените лъжегъсеници повреждат листата, като нагризват долния епидермис, а по-късно изгризват отвори по листата, нагризват периферията им и накрая изяждат цялата листна петура без главните нерви. При масово нападение лъжегъсениците нагризват листните дръжки и вегетационния връх, причиняват пълно обезлистване. Силно повредените растения загиват още през есента. Щом завършат развитието си, лъжегъсениците се заравят в почвата на дълбочина до 15 см и остават да зимуват там в пашкул.
За летежа и яйцеснасянето на осите е благоприятно сухото, топло и тихо време, а за лъжегъсениците – топлите и влажни условия. При масово намножаване неприятелят може да унищожи посева за една седмица.
Химическата борба е насочена срещу младите лъжегъсеници и при констатирана плътност 2-3 лъжегъсеници или 10 повредени растения на 1 кв. м във фенофаза 2-ри-4-ти лист на рапицата трябва да се пръска с един от инсектицидите: Цитрин макс – 5 мл/ дка (49 дни карантинен срок), Карате зеон 5 КС- 15 мл/ дка, Дурсбан 4 Е – 60 мл/ дка и други.
•Възрастните индивиди на черния рапичен скритохоботник (Ceuthorrhynchus picitarsis Gyllenhal) се появяват през октомври и снасят яйцата си в ямички, които издълбават в листните дръжки и в централните нерви. Вредят ларвите, които след излюпването си правят ходове в листните дръжки, а след това преминават в стъблото, без да излизат навън. При по-слабите растения с по-тънки и къси дръжки те бързо навлизат в централната част на стъблото и още през есента достигат вегетационния връх и се вгризват в него. Там те изгризват обща галерия, в която се хранят докато завършат развитието си. Тези растения загиват още през зимата или ако останат до пролетта не образуват централно стъбло, а само странични. Ако растенията се развиват буйно, ларвите не навлизат в стъблото, а се хранят само в дръжките. Силно нападнатите растения изостават в развитието си и дават ниски добиви.
Химическата борба е насочена срещу възрастните бръмбари преди яйцеснасянето им, като пръскане се провежда при икономически праг на вредност 2 – 4 възрастни на 1 кв. м с един от инсектицидите: Вазтак нов 100 ЕК – 10 мл/ дка, Дурсбан 4 Е – 60 мл/ дка, Нексид 015 КС- 30 мл/ дка, Децис 2,5 ЕК – 60 мл/ дка и други.
•Зелевата коренова въшка (Delia radicum L.) обикновено се появява в местата, където се отглеждат кръстоцветни зеленчукови култури или има силно заплевеляване с кръстоцветни плевели (дива ряпа, овчарска торбичка, синап и други). По рапицата вредят ларвите на мухите от трето поколение, които се развиват през есента. Ларвите нагризват повърхностно корените на рапицата и правят ходове в тях. Нападнатите растения изостават в развитието си, листата им избледняват и увяхват. Ако има засушаване, растенията изсъхват напълно. При нападение над икономическия праг на вредност с неприятелите се провежда химическа борба.
За намаляване на числеността от вредителите по зимната рапица е необходимо да се извършват редовно визуални обследвания на рапичните посеви, а където е възможно да се поставят жълти лепливи плоскости или жълти съдове, които привличат неприятелите. Пръскания с химически средства за растителна защита срещу вредителите се предприемат след точна преценка за числеността на неприятелите и към работния разтвор да се поставя прилепител.
Продължение по темата – четете в новия бр. 9 на сп. „Практично земеделие”. От 01.09.2013 г. търсете по вестникарските павилиони и маси в страната новия брой 9/септември 2013 г. на сп. „Практично земеделие”. В изданието ще намерите професионална информация за най-важните агротехнически практики, които са актуални по време на есенната сеитба на зърнено-житните култури и рапицата. И още: информация за нови хибриди рапица, за обеззаразяване на оранжерии и др. Допълнителна информация и абонамент на тел.: 0888 58 54 68.
По важните теми в броя:
-Обеззаразяването на семената на зърнено-житните култури; контрол на плевелите в посевите с пшеница; Предсеитбено торенe при пшеница и ечемик
-Контрол на плевели и неприятели по рапицата през есента
-Технологични препоръки за отглеждане на пшеница от ИРГР- Садово
– Защитни мерки за опазване на зеленчуковите култури през септември и октомври;
– Ранно есенно производство на спанак
ПИОНЕР представя: Новите MAXIMUS хибриди рапица
ИНТЕРВЮ: Успехите на МЕГАТРОН се дължат на големите инвестиции и на доказанато качество на земеделските машини
