Контрол на болестите по пшеницата през пролетната вегетация

Златко Златков
Златко Златков
13 Минути

Актуални агротехнически практики представя сп. “Практично земеделие” за agrozona.bg

По оперативни данни на Министерството на земеделието и храните засетите площи с пшеница (около 11 млн. дка) у нас през есента на 2012 г. за реколтиране през 2013 г. се доближават до предходната година.  Според оценката на Световния съвет по зърното (IGC), площите засети с пшеница през есента на 2012 г. (реколтиране през 2013 г.) в глобален мащаб ще бъдат около 223,2 милиона хектара. Това е с 2,2% увеличение в сравнение с предишния сезон. Увеличаването на площите за отглеждане на пшеница е световната тенденция, пряко свързана с глобалния недостиг на храни за населението на планетата. Същевременно тази тенденция е в пряка връзка и с ръста на вътрешните и международните цени на зърното, които все още са близо до рекордните в Европа и Русия. Това, от своя страна, насърчава земеделските производители, включително и у България,  да разширят площите и  преди всичко да интензифицират отрасъла.

Конкурентноспособно зърнопроизводство може да се прави само при стриктно спазване на технологията за отглеждането на пшеницата и ечемика, за да се получат желаните добиви и качество на зърното. По време на вегетацията житните култури се нападат от редица болести и неприятели, които влияят пряко върху реколтата. Болестите по пшеницата са един от най-съществените фактори за зърновото производство. Ако те се подценяват, опасността от загуба на милиони тонове зърно ежегодно е много голяма.

С най-голямо значение са болестите, които нанасят поражения по листата и стъблата на житните растения по време на вегетацията – брашнеста мана, кафява ръжда и в последно време септориоза (ран листен пригор). Загубите от добива могат да достигнат до 25 – 30% за всяка болест поотделно и се дължат основно на намаляване  броя на класовете и семената. Броят на семената намалява, когато са засегнати последните два листа и флаговият лист. В резултат от пораженията по листата семената остават дребни, спаружени, бедни на белтъчини и с понижено качество.

Брашнеста мана

•Брашнестата мана по пшеницата (Erysiphe graminis f.sp. tritici) поразява листата, листните влагалища и класовете. По тях се появяват повърхностни бели,  брашнести налепи. Листата остават зелени и активни известно време след инфектирането, след което нападнатите тъкани постепенно загиват. По повърхността на засегнатите растителни части спорите се намножават и изглеждат като бели прашести туфи. Те се разпространяват чрез вятъра и осъществяват нови заразявания. При силна проява на болестта листата пожълтяват бързо и загиват. Вследствие на тези поражения се развиват по-малко продуктивни братя, класчета и зърна в едно растение, което отслабва и често поляга. Характерно за заболяването е, че дъждът и капките вода по листата ограничават спорообразуването и нарастването на мицела. За ограничаване на инфектирането с брашнеста мана е необходимо да се използват устойчиви сортове, а по-редките посеви намаляват разпространението на болестта. Благоприятни условия за развитие на брашнеста мана по пшеницата се създават при ранна сеитба, висока гъстота на посева, усилен вегетативен растеж, особено след обилно азотно торене, температура между 18оС и 22оС, висока влажност и редуване на топли и влажни дни.

Важно! Критични моменти от развитието на пшеницата по отношение на заразяване със заболяването е периодът от братене до появата на класа и особено след появата на първия осил до пълната поява на класа.

Сигнал за химическа борба срещу брашнестата мана се дава при отчетено нападение от 30% върху първите 1-4 листа във фаза 1-и-2- и възел, а второ пръскане е наложително, ако върху флаговият лист и прилежащите два листа степента на нападение е по-голяма от  1%. Срещу заболяването може да се приложи един от следните фунгициди: Байфидан 250 ЕК- 50 мл/ дка; Артеа 330 ЕК- 40 мл/ дка; Алерт С – 100 мл/ дка; Дует ултра – 60 мл/ дка; Алегро СК-50 – 100 мл/ дка; Карамба 60 СЛ- 100 мл/ дка; Танго супер-80-100 мл/ дка; Фалкон 460 ЕК- 60 мл/ дка; Импакт 25 СК- 50 мл/ дка (и по ечемик), Прозаро 250ЕК – 100 мл/ дка и други.

Изгодно! БАСФ България – отдел „Растителна защита” предлага тази пролет една уникална промоция на зърнопризводителите – при приложение на фунгицида ТАНГО®СУПЕР (контролиращ брашнеста мана по пшеница и ечемик, кафява ръжда по пшеница и фузариум по класа на пшеница) на 2000 дка от посевите си с пшеница и го комбинират с втори продукт на БАСФ по техен избор от изброените по-долу: Дерби® Супер, Палас®, Дует® Ултра, Капало®, Алегро®  – получават  като бонус – безплатно посещение в чужбина за обмяна на опит. Подробности: www.agro.basf.bg.

Ръжди

В България посевите се нападат от три вида ръжди: кафява, черна и жълта. Характерно за трите вида ръжди е, че са въздухопреносими, т.е. заразата се пренася от въздушните течения и вятъра.

•Кафявата (листна) ръжда (Puccinia reconditа f.sp. tritici) е най-опасната и широко разпространена болест за страната ни. Тя се развива ежегодно в по-голям или по-малък размер, но в някои години се проявява епифитотично и причинява големи загуби. При по-ранната и масова проява растенията остават по-ниски, братят по-слабо и дават по-дребни класове. Зърното от тези класове е по-дребно, спаружено, леко, понякога шупливо и брашнесто. От такова зърно се получава нискокачествено брашно и хляб. Количеството на сламата е по-малко, а като храна тя е опасна за животните. От поникването до заразяването на растенията по горната страна на листата се образуват разпръснати кафяви до червенокафяви спори с праховидно, кафяво до оранжево съдържание. В началото те се появяват на върха на листата или разпръснато по целия лист. Постепенно се сгъстяват и обхващат целите листа. След узряването си уредоспорите се разнасят от вятъра или се отмиват от дъжда. По този начин се осъществяват заразяванията на нови листа.

Причинителят на заболяването, гъбен патоген, преминава по есенните посеви от заразените саморасли растения. Много често паразитът намира подходящи условия за масово размножаване през първата половина на пролетта.  За масово развитие на кафявата ръжда допринасят топлите дни (20-25оС) и нощи с превалявания, особено през следобедните часове и образуването на  роса. Обилното азотно торене може да доведе до появата и разпространението на болестта по-рано напролет, но обикновено масовото нападение започва след появата на класа, като късно зреещите сортове се нападат по-силно. Критичният период за  растенията е от появата на флагелния лист до края на цъфтежа и особено от появата на първия осил до пълната поява на класа.

Борбата с кафявата ръжда се води предимно чрез засяване на устойчиви сортове и добра агротехника. От химическите средства могат да се използват Танго супер – 80 мл/ дка, Бриз 12,5 ЕК- 100 мл/ дка и други, като прагът на икономическа вредност е във фазите: 1-и2-възел 10% степен на нападение, поява на лигулата на флаговия лист, 10% степен на нападение и първи спори върху последния лист и т.н. При установяване на съответния праг на икономическа вредност химическата борба се провежда в периода от видимия 4-и възел до края на цъфтежа.

Срещу брашнестата мана и кафявата ръжда едновременно може да се пръска с един от регистрираните фунгициди: Бампер 25 ЕК- 50 мл/ дка; Алегро СК- 50 мл/ дка; Импакт 25 СК-50 мл/ дка; Танго супер-80-100 мл/ дка; Байфидан 250 ЕК- 50 мл/ дка; Карамба 60 СЛ- 100 мл/ дка, Дует Ултра – 60 мл/ дка и др.

Септориози

През последните години септориозите у нас имат повсеместно разпространение в пшеничните посеви. Това са  ран листен пригор (Septoria tritici Rob.ex Desm.)  и петносване на класовете (Septoria nodorum (Berk.)). Тези два патогена причиняват сравнително близки по рода си признаци. При благоприятни условия за развитието им и при чувствителни сортове загубите от тях могат да достигнат до 40%.

Първите признаци на ран листен пригор се забелязват още наесен по листата на пшеницата. Появяват се трудно забележими петна, отначало светлозелени, а по-късно жълтеникави до червеникавокафяви, овални по форма, които бързо се разрастват. Болестта се проявява и по листните влагалища, и в основата на стъблата. През зимния период петната се разрастват,  сливат и предизвикват загиване на листата, дори и на растенията. Образуваните през пролетта листа се напетняват до вретененето. Появилите се по тях червенокафяви петна причиняват пригор. Силно нападнатите растения остават хилави, а класовете- дребни, с дребно и спаружено зърно. Ран листен пригор се проявява по растенията едновременно с брашнестата мана и кафявата ръжда.

Първите признаци на болестта петносване на класовете са по листата – наблюдават се дребни, кафяви петна, които понякога нарастват значително. Разпространението от растение на растение се осъществява при дъждовни условия чрез спорите на патогена. Няколко седмици преди узряване на пшеницата се заразяват и плевите на класчетата. Краищата и връхчетата им стават кафеникави, покрити с малки, тъмнокафяви точици- пикнидии. Нападнатите растения узряват преждевременно и зърната в заразените класове са спаружени и по-дребни. Болестта се благоприятства от обилните валежи през пролетта и лятото. Многократни превалявания от фаза вретенене до края на цъфтежа могат да предизвикат масова проява на болестта.

За борба с петносване на класовете се съчетават агротехнически и химически мерки. Спазване на сеитбообръщение, унищожаване на самосевките и растителните остатъци чрез подходяща обработка на почвата, използване на здрави семена. Третирането на семената преди сеитбата има ефект при ниска степен на зараза. При силна степен на зараза  са необходими вегетационни третирания, като първото третиране се извършва при поява на флаговия лист, а следващото при поява на класа. Целта на мерките е да се предпазят от заразяване класът и флагелният лист. Третиране на посевите с фунгициди срещу септориозите се извършва при необходимост във фаза от  поява на флагелния лист до средата на цъфтежа. Ако се налага второ пръскане, то се прави 2 – 3 седмици след първото.  Използват се фунгицидите….

Повече специализирана информация и продължение по темата – четете в новия, февруарски бр.2/2013 г. на сп. Практично земеделие.

По- важните теми в броя:

-ИНОВАТИВНА ТЕХНОЛОГИЯ: „Хеминова” предлага готови рецепти за есенните зърнено-житни култури  срещу жълтеене, плевели, болести, неправилно или недостатъчно хранене (торене)

АКТУАЛНИ АГРОТЕХНИЧСКИ ПРАКТИКИ В СЕЗОНА:

-Контрол на икономически най-важните болестите по пшеницата и ечемика през пролетта

– Промоционални оферти на БАСФ, Байер КропСайанс и ДюПон на продукти за растителна защита – нови технологии

-Подхранване на зърнено-житните култури с азот и др. торове

ОВОЩАРСТВО: Растителнозащитни практики в овощните градини през февруари; Ефикасни фунгициди за зимно пръскане

В ОРАНЖЕРИИТЕ: Предпазване на разсадите от инфектиране при манипулации; Контрол на болести и неприятели по оранжерийните зеленчуци в сезона

ЛОЗАРСТВО: Повреди по  лозата от действието на отрицателните  температури

За абонамент, позвънете на: 0888 58 54 68.

Златко Златков администрира agrozona.bg между 2012 и 2015 година. В неговия профил ще откриете някои публикации на нашите автори в този период сред които Светлана Трифоновска, Марта Йонкова, Анета Стефанова, Диляна Хараланова, Лилия Александрова, Петър Лазов, Георги Джендов и други

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА