10% от стопанствата в Германия работят в съответствие с екологичните принципи. Те управляват 9,6% от земеделската земя, но само 6,2% от цялата обработваема земя. С други думи: управлението на земеделските земи се различава значително между биологичните и традиционните фермери, съобщава порталът Agrarheute.
Докато биологичните земеделски стопани използват повече от половината от работната си площ, а именно 52%, за постоянна паша (ливади и пасища), традиционните ферми използват по -малко от една четвърт (23,5%) за същото предназначение. Тоест значението на растениевъдството за дохода на стопанството е много по -високо в традиционния сектор.
Това може да се види в дела на засадените площи. В биологичното земеделие това е само 22% – докато конвенционалните фермери отглеждат зърно на 38 % от земята си. Зимната пшеница в биологичното земеделие (включително спелта и лимец) заема около 1/3 от общата зърнена площ – традиционните фермери засаждат пшеница на почти 1/2 от обработваемата площ.
Второто най -важно зърно за биологичните земеделски производители е ръжта, която представлява повече от 18 % от обработваната площ. Това е почти двойно повече от това на обикновените колеги – почти 10%.
Овесът е третата най -популярна биологична култура с 15% дял в сравнение с 2% в традиционните ферми, въпреки бума на овесеното мляко напоследък.
При традиционните ферми 21,4% от засетите площи са разпределени за ечемик, докато в биофермите той заема само 6,5% от обработваемите площи.
По отношение на фуражните култури, биологичните земеделски производители отглеждат бобови растения (като детелина и люцерна) на около 20% от обработваемата им земя; конвенционалните фермери отглеждат този фураж на по -малко от 2% от нивите си.
Според статистиката традиционните фермери отглеждат царевица за силаж върху 20% от обработваемата си земя за фураж и производство на биогорива.
Що се отнася до рапицата, която е незаменима за производството на растително масло, фураж за животни и биодизел, традиционните фермери я отглеждат на повече от 9% от площта – биологичните земеделски производители имат по-малко от 0,5% от обработваемата земя за рапица.
