Китай е страната с един от най-богатите земеделски ресурси, има дълга история в селското стопанство и традиции на интензивно отглеждане. Освен това огромна част от населението е заето в този сектор.
Понастоящем Китай заема първите места в света по производство на зърнени култури, памук, плодове, зеленчуци, месо, птици, яйца и рибни продукти. КНДР захранва 22% от световното население само със 8 % от обработваемата земя на планетата.
Земята е силно използвана за селското стопанство – зеленчуците например се садят по пътни насипи и точно до стените на много сгради. Въпреки това от 1949 г. до сега, КНДР е загубила една пета от обработваемата земя. Едва 10 до 15% от земята в Китай е обработваема (в сравнение с 1% в Саудитска Арабия, 50% в Индия, 20% в САЩ и 32% във Франция). Поливната земя обхваща 545,960 квадратни километра.
Благодарение на голямото значение, което се придава на отварянето на селското стопанство към външния свят, Китай има все по-тесни връзки с други страни в тази област. Страната е изградила селскостопански обмен и сътрудничество с повече от 140 страни. Въпреки това обаче, населението на КНДР е най-големият потребител на месо и зърно в света. Хората там стават все по-богати и започват да консумират повече месо и олио за готвене. Това от своя страна е довело до повишено търсене на соя като източник на петрол и фураж за добитъка. Китай също използва повече торове от всяка друга страна.
Фермерската земя се контролира от правителството
Земеделската земя все още се притежава и контролира от държавата и се отдава под наем на земеделските производители. Не може да се купува или продава – само аренда. Земеделците често нямат почти никаква дума за съдбата на земята, която работят, дори и тя да е обработвана от техните семейства в продължение на поколения.
Повечето земи се измерват в мю, което е приблизително равно на шеста от акър (под декар). Средно едно домакинство има парцел с площ от 5 декара, но може да бъде и по-малко.
Практиката е земеделските стопани да подписват 30-годишни договори за правото да работят на парцел, но не са задължени да плащат квоти за реколтата или повечето земеделски данъци.
Топ производител на зърно
Есенната реколта обикновено съставлява три четвърти от общото производство на зърно в Китай. Страната е имала най-силните зърнени реколти от 2005 до 2010 г. През 2009 г. в страната са произведени рекордните 530,82 млн. тона.
Според статистиката на ООН, производството на зърнени култури в Китай е най-голямото в света. През 2003 г. страната е произвела 18,1% от общото световно производство. Растителните култури като количество са близки до тези на САЩ и възлизат на 12,6% от общото световно производство. По-конкретно, основните култури на Китай са ориз (176 милиона тона), царевица (132 милиона тона), сладки картофи (105 милиона тона), пшеница (91 милиона тона), захарна тръстика (89 милиона тона) и картофи (70 милиона тона). т). Други зърнени култури като ечемик, елда, просо, овес, ръж, сорго и трицвали (хибрид пшеница-ръж), добавят значително към общото производство на зърно, според Китайската библиотека на Конгреса.
Употребата на торове е допринесла съществено за тези изобилни реколти. През 2002 г. Китай е консумирал 25,4 милиона тона азотни торове, или 30% от общото световно потребление и повече от два пъти потреблението на други основни страни като Индия и САЩ за същия период.
Внос на зърно и храни в Китай
През 2012 г. Световната търговска организация (СТО) заяви, че Китай е надминал САЩ и вече е най-големият вносител на селскостопански продукти в света. Дори и със 700 милиона фермери Китай не е в състояние да отговори на търсенето на зърно, соеви зърна и други стоки вътрешно в страната.
КНДР все повече внася царевица, за да се справи с търсенето, което отчасти се дължи на промените в хранителния режим и използването й в производството на биогорива. Китай разчита най-вече на американските земеделски стопани за използване на соя в храните за животни. Миналата година общият износ на соя от САЩ беше близо 20 млрд. долара – три пъти повече от нивото от преди десет години.
През април 2012 г. ” Financial Times ” съобщи: “Вносът на зърно в Китай достигна рекордно високо ниво през март 2012 г., тъй като най-гъсто населената страна в света все повече се нуждае от чуждестранни пазари, за да посрещне своите селскостопански нужди. Китай трябва да изхранва една пета от световното население само със 8% от земята в света и не отглежда генетично модифицирани зърна. Тъй като увеличаването на доходите води до по-голяма консумация на месо и зърно, зависимостта на Китай от вноса бавно нараства.
Младите в земеделието намаляват
Около 35% от работната сила на Китай е в селското стопанство (в сравнение с 2,5% в САЩ). В Китай има 425 милиона земеделски работници (200 милиона домакинства). Преди малко повече от десетилетие Китай е бил дом на 700 милиона фермери, съставлявайки около 60% от населението.
Типичен земеделски производител печели 5000 юана(1270 лв.) годишно от продажба на ориз, пшеница, рапица и прасета. Разходите за данъци са големи, но за жилища минимални, освен ако земеделският производител не иска да направи подобрения или да закупи собственост. Повечето от храната е от собствената земя.
Много фермери работят извън работните си места или получават парични преводи от децата си или роднини, за да свържат двата края, пише factsanddetails.
Земеделските производители обикновено живеят в малка тухлена къща с електричество и телевизор. Младите хора не искат да бъдат фермери. 21-годишна жена, напуснала селото си за фабрична работа, заяви наскоро пред Ройтерс: “Вече няма фермери на нашата възраст. Никой на моите години не може да посажда стъбло. Трябва да си тръгнеш, за да направиш истински пари“.
“Фермерът трудно може да оцелее в индустриализираното общество. Той иска да работи във фабриките, но преходът е труден и малко се приспособяват. Те нямат умения, отношение, което трябва да се научи. Нямат усещане за време. Малкият земеделски производител се възприема до голяма степен като умираща порода в Китай. Останали са възрастните хора,“, коментира пък пред National Geographic собственик на новопостроена ферма в страната.
